Мирът в Кавказ може да отвори нов търговски коридор Китай-Европа – но само ако САЩ позволят

Има потенциал за по-бърза търговия между Китай и Европа чрез Южния кавказки коридор, който трябва да проработи след постигнатото този месец мирно споразумение между Армения и Азербайджан с посредничеството на САЩ – но само ако Вашингтон не ограничи използването му. За това предупреждават властите в Турция.

Пътят за международен мир и просперитет на Тръмп (Trump Route for International Peace and Prosperity – TRIPP) – както се нарича коридорът, ще направи така, че „линията изток-запад от Пекин до Лондон да функционира по-ефикасно“, посочи турският министър на транспорта Абдулкадир Уралоглу, цитиран от Bloomberg.

Но САЩ получиха ексклузивни права за развиването на коридора, официално известен като Зангезурския коридор, което може да се отрази на това доколко ще бъде използван. Условието на Вашингтон бе включено в декларацията за мир, подписана във Вашингтон на 8 август от премиера на Армения и президента на Азербайджан и с посредничеството на Доналд Тръмп, чиято цел е да сложи край на десетилетия въоръжени конфликти.

Графика: Bloomberg LP

Регулирането на контролирания от САЩ коридор ще е от ключово значение за определянето на това дали водещи износители като Китай ще предпочитат да го използват, посочват турски държавни представители, пожелали анонимност.

САЩ определиха споразумението както като дипломатически успех за Вашингтон, така и спънка за Русия, Иран и Китай. Контролът върху коридора на теория би могъл да привлече Армения и Азербайджан по-близо до Запада. В същото време се очаква маршрутът постепенно да свие политическото влияние както на Русия, така и на Иран в Кавказ, където търговията процъфтява.

Въпреки че от иранското министерство на външните работи публикуваха предпазливо приветствие на мирното споразумение, то високопоставен приближен до аятолах Али Хаменей осъди проекта, предупреждавайки за риска от американски контрол над коридора, който се намира в близост до иранската граница на север.

Армения и Азербайджан са в конфликт от десетилетия заради региона Нагорни Карабах – територия, населена в голямата си част с арменско население в рамките на Азербайджан. Конфликтите между двете страни отнеха живота на над 30 хил. души през 90-те и на поне 6000 души по време на 44-дневния сблъсък през 2020 г.

Междувременно Турция работи по инфраструктурни проекти, които ще подкрепят коридора. В петък започва строителството на 224-километрова жп линия, свързваща азербайджанския град Нахичеван с Карс в Източна Турция, финансирана с 2,4 млрд. евро чуждестранни заеми. Линията ще има капацитет за годишен превод на 15 млн. пътници и 2 млн. тона карго, след като бъде завършена през 2029 г., посочи министър Уралоглу.

„Тази линия ще засили евразийските мрежи за снабдяване и логистика, поставяйки Турция в центъра на регионалното сътрудничество“, заяви той. Коридорът през Армения и Азербайджан „ще стимулира обемите на товари през Средния коридор“ – ключов търговски маршрут между Азия и Европа.

Турция, някога ключова точка по маршрута на Пътя на коприната, иска да затвърди ролята си на съвременен транзитен център на фона на засилващата се конкуренция между САЩ и Китай за търговските маршрути в Кавказ и Близкия изток. Анкара планира да разшири жп мрежата си с 1200 км, въпреки че засега само една трета от тях са във фаза на строеж.

Възможното нормализиране на търговските отношения с Армения може също така да генерира приходи и да стимулира турския износ с 3 млрд. долара годишно – равняващ се на 1% от общия за страната, коментира Селва Бахар Базики, икономист на Bloomberg Economics в Анкара. Ако проектът TRIPP, заедно с допълващите регионални жп инициативи, които в момента са в процес на изпълнение, се осъществи, то това може да увеличи износа на Турция с още 1 млрд. годишно, допълва Базики.

Очаква се мирното споразумение да ускори усилията на Турция и Армения за възстановяване на дипломатическите отношения и отварянето на отдавна затворената граница – стъпка, подкрепяна както от САЩ, така и от Европейския съюз. Повторното отваряне на последната затворена граница от времето на Студената война може пряко да свърже Армения с една от най-големите близкоизточни икономики, помагайки за трансграничната търговия-

Турция затвори границата си с Армения през 1993 г. в знак на подкрепа за Азербайджан по време на по-ранните етапи на конфликта.