Защо шокът в Китай ще удари и други икономики в Азия

По време на разцвета на глобалните вериги на доставка, ползите от топлите отношения с Китай почти не се поставяха под въпрос. Това беше билет за все по-голям просперитет, пише колумнистът Даниел Мос за Bloomberg.

Тази идея сега получава известно положително внимание. Годините на неконтролируема експанзия на Азия са зад гърба ѝ и присъствието на страните от региона в икономическата орбита на Китай е по-скоро смесена благословия. Докато експортният сектор на тази страна среща сериозна съпротива в САЩ, нейните фабрики изпращат все по-голям обем евтини продукти към останалата част от Азия. Потребителите ще намерят това за привлекателно, но местните производители може да започнат да роптаят - ако вече не го правят.

И макар да е добре това, че инфлацията е овладяна, съществува риск икономиките да получат твърде много от положителните неща. Ценовите ръстове са под целевите нива на много места в региона и едно продължително движение в низходяща посока би било пагубно.

Не очаквайте порой от силни критики, насочени към Пекин. Много по-лесно е, дипломатически, да се отправят оплаквания срещу Вашингтон, отколкото да се сочи с пръст към географски близката сила. Китай също така нараства по авторитет като инвеститор. Азиатските лидери постоянно изтъкват, че не желаят да избират между двата икономически гиганта. На практика те не са склонни да говорят лошо за президента Си Дзинпин. Бившият малайзийски премиер Махатхир Мохамад веднъж посочи: „Независимо дали ни харесва или не, Китай е там и Китай ще играе по-голяма роля в световните дела. Така че човек трябва да се научи да живее с Китай... осъзнаваме, че сме много слаба страна, а Китай е много мощна“.

Американските мита бяха почти повсеместно осъдени. С основание: Югоизточна Азия се разраства бързо с премахването на търговските бариери през 80-те и 90-те години на миналия век. За известно време дори протекционистките инстинкти, които се появиха по време на първия мандат на президента Доналд Тръмп, изглеждаха сякаш могат да се превърнат в поне частична победа. За големите корпорации, които искаха да застраховат залозите си, преместването на планираната производствена линия във Виетнам или Тайланд имаше известна логика. Беше сравнително евтино и разстоянието не бе голямо спрямо останалите дейности в Китай.

Сега ударът е двоен. Белият дом е предпазлив към претоварването на продукти през трети страни като Виетнам. Таксите върху такива стоки, за които се счита, че имат само минимален краен монтаж, преди да бъдат транспортирани до САЩ, са значително увеличени. А с високите мита, свързани с китайския износ за САЩ, значителна част от това, което някога е било предназначено за Америка, трябва да намери купувачи другаде. Общият търговски излишък на Китай е напът да надхвърли 1,2 трлн. долара тази година; през първите осем месеца той се е увеличил до 785 млрд. долара. С охлаждането на американския пазар какво се случва с него? Доставките към Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) надминаха своя постпандемичен пик. Доставките за Европейския съюз (ЕС) продължават да се покачват, като тези за Африка същи се увеличават.

Ако тази тенденция продължи, последствията може да са дълбоки. Дори преди Тръмп драстично да повиши митата в началото на април, регионалните производители се чувстваха притиснати. Текстилната индустрия в Индонезия е подложена на особен натиск, като загубата на работни места и фалитите на предприятия станаха нещо обичайно, а работниците обвиняват конкуренцията от Китай. Индонезийският президент Прабово Субианто, който се представя за популист, се опита да спаси поне един голям работодател. Проблемът очевидно е на неговия радар.

Звучи ли ви познато? Това напомня за опита на сегменти от американската индустрия, след като Китай се присъедини към Световната търговска организация (СТО) през 2001 г. Забележителен академичен труд върху ерозията на фабричните работни места, от Дейвид Отор, Дейвид Дорн и Гордън Хансън, често се цитира, за да обясни социалните размествания, които подхранват възхода на Тръмп. Заглавието на техния труд го обобщава сбито: „Китайският шок: Поуки от адаптацията на пазара на труда към големите промени в търговията“.

Има ли подобни семена на недоволство днес? „Това е Китайски шок 2.0 или Китайски шок 3.0“, изтъква тази  година Хансън, професор в Харвардското училище „Кенеди“. „Китай има огромен производствен капацитет и стоките трябва да отидат някъде“, добавя той.

Китайската индустрия страда от значителен свръхкапацитет и безмилостна конкуренция на вътрешния пазар. Печалбите са свити, а властите се борят с дефлацията.

Много политическа енергия се влага в справяне с последиците от митата. Едно от решенията, често предлагани в моменти на икономически стрес, е азиатските икономики да се интегрират по-добре, като ЕС може би служи като модел за подражание.

Но това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Успехът на блока произтича от обединяването на суверенитета в свръхчувствителни области като валутни курсове, стойност на парите и антитръстово законодателство. Но едно от златните правила за разбирателство в Югоизточна Азия е идеята да не се намесвате в това, което другите страни считат за вътрешни работи.

Критиките към Китай в неговите райони ще бъдат едва доловими. Вероятно ще трябва да се напрегнете, за да ги чуете.

Основната теза на Махатхир е вярна. Китайското присъствие в Азия не намалява и не винаги тласка страните към по-добро.