Европейската комисия обмисля уеднаквяване на правилата при учредяване на компании в ЕС

В отговор на фрагментацията при учредяване на стартиращи и бързоразвиващи се компании в Европейския съюз, Европейската комисия обмисля въвеждането на незадължителен „28-и режим“ за дружествата. Тази правна рамка ще позволи на предприятията да оперират по единен набор от правила във всички държави членки, вместо да се съобразяват с законодателствата на отделните страни. За тази инициатива съобщи Институтът за пазарна икономика.

Експертният панел на Наблюдателница на регулациите в ЕС, в която участва и екип на ИПИ, оцени 28-ия режим със средна оценка 7,5 от 10, като това е най-високата стойност, присъждана от панела досега.

Мнението на експертите подкрепя предпазливо положителна оценка за предложения 28-и режим. Според специалистите той притежава реалистичен потенциал да открие нови възможности за фирмите и да засили конкурентоспособността на ЕС, най-вече чрез понижаване на трансграничните правни пречки и подобряване на инвестиционната среда.

Режимът може да бъде добра възможност и за иновативни и технологични български компании, но подкрепата на панела е изрично условна и зависи от дизайнерски решения, които ще определят дали режимът ще бъде широко използван и по-малко обременяващ от националните системи, коментират от ИПИ.

От гледна точка на политиките се открояват три приоритета.

Първо, рамката на равнище ЕС трябва да бъде доказуемо по-проста по същество, а не само по процедура. Един „дигитален“ или „рационализиран“ път за учредяване е недостатъчен, ако основните задължения повтарят или надхвърлят националните тежести.

Второ, приемането следва да бъде ключова цел на дизайна. Режимът трябва да бъде изграден така, че да минимизира разходите по преминаване и административната неяснота, така че изборът му да представлява очевидно предимство, а не риск.

Трето, необходими са ясни гаранции срещу селективен достъп или отклонение към протекционизъм. Критериите за допустимост трябва да бъдат неутрални, прозрачни и пазарно ориентирани, за да се гарантира, че 28-ият режим остава инструмент за насърчаване на отвореността и конкуренцията, а не канал за дискреционна индустриална политика.

По оценка на специалистите, в по-широк план, 28-ият режим трябва да се разглежда като един инструмент в рамките на по-широка програма за конкурентоспособност, фокусирана върху съживяването на Единния пазар.

Те отчитат, че основният проблем не е само липсата на корпоративна форма на равнище ЕС, а и натрупаните разходи от регулаторни и административни бариери, които продължават да фрагментират трансграничната дейност в различни сектори.

Дебатът за конкурентоспособността на Европа все по-често признава, че изоставането в растежа произтича и от несъвършенства на Единния пазар, който е непълен на практика и обременен от наслагващи се задължения, неравномерно национално прилагане и устойчиви изисквания за съответствие за фирмите, които се стремят да работят в целия ЕС.

Един нов, незадължителен режим може да улесни учредяването и мащабирането за част от компаниите, но сам по себе си няма да разреши структурните проблеми, които произтичат от регулаторната хетерогенност между държавите членки, очакват експертите.

Съветът им е да се премахнат дискриминационни или дублиращи се норми, така че фирмите да не трябва на практика да навигират между 27 версии на едно и също правило.

Според новата инициатива на EPICENTER (независима мрежа от дванадесет водещи мозъчни тръста от цяла Европа) – Наблюдателница на регулациите в ЕС, в която участва и екип на ИПИ, 28-ият режим може да послужи като полезен доброволен „пряк път“, но не може да замести общо усилие за опростяване и трайна защита на принципите на Единния пазар във всички държави членки, без което проблемът с конкурентоспособността на Европа ще остане нерешен.