Латинска Америка сгреши, като отказа да присъства на конференцията в Мюнхен

Претъпканите коридори на Мюнхенската конференция по сигурността по-рано тази година гъмжаха от обичайните заподозрени. А това подчертава проблем за страните от Западното полукълбо, пише Bloomberg.

Това, което започна предимно като трансатлантическа сбирка, на който държавни глави, министри на отбраната, съветници по националната сигурност и други известни личности от европейските столици и Вашингтон се присъединиха към бизнес лидери и академици, за да подобрят сигурността, се превърна в нещо едновременно по-глобално и с по-широк обхват на темата.

Тази година, например, се появиха над 50 държавни глави със съответния антураж. Наред с европейските лидери, присъстваха делегации от цяла Азия, Близкия изток и Африка. „Глобалният Юг“, в номенклатурата на организаторите на конференцията, беше напълно покрит. Тревогата, предизвикана от атаката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп срещу либералния международен ред, несъмнено беше част от шумотевицата.

Миналата година конференцията предостави запомняща се платформа на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, който смъмри Европа за нейното „отстъпление“ от демократичните ценности и безплатната закрила на САЩ, с която се ползва. Този път държавният секретар Марко Рубио дойде, за да представи по-дипломатична версия на същата теза. 

И все пак, Латинска Америка, фокусът на Стратегията за национална сигурност на администрацията и мястото на някои от най-големите ѝ нарушения на нормите, липсваше. Не присъстваше държавен глава от континент с над 600 милиона души.

Президентът на Бразилия Луиз Инасио Лула да Силва избра да бъде в Рио де Жанейро за събитието. Мексиканският президент Клаудия Шейнбаум остана вкъщи, както направи и по време на Световния икономически форум в Давос. Само шепа представители от няколко други страни в региона посетиха града. Представителството, което имаше Латинска Америка в Мюнхен, идваше предимно от малцина професори и експерти от мозъчните тръстове.

Латинска Америка никога не е проявявала особен интерес към въпросите, свързани със сигурността в Европа. Да, нейните държави купуват оръжия и отбранително оборудване от европейски доставчици, но са склонни да избягват конфликтите. Например, повечето държави избягват да избират страна във войната между Русия и Украйна (както Бразилия, така и Мексико в различни моменти предлагаха мирни планове или искаха да посредничат).

Но макар и рядко обсъждани или дори признавани, латиноамериканските страни също са трансатлантически участници, заслужаващи координация по въпросите на морската сигурност, наркотиците, тероризма и киберпрестъпността, наред с други области.

Пред много латиноамерикански държави има важни икономически дела, които правителствата предстоят да уреждат с европейците. Пропуснати бяха възможности за ускоряване на прилагането на търговското споразумение между Европейския съюз (ЕС) и Меркосур, докато се очаква разрешаването на последната правна пречка, или за финализиране на подробностите по дългогодишната модернизация на споразумението за свободна търговия между ЕС и Мексико.

Тези страни пропуснаха възможността да представят проекти за фондовете на ЕС по програмата „Глобален портал“ за проекти за зелена инфраструктура. А многобройните разговори относно достъпа до и разпределението на стратегически минерали се проведоха без представители на държави със значителни залежи.

Латинска Америка също пропиля шанс за дипломация по въпросите на сигурността със САЩ, тъй като нейните представители не бяха там, за да изразят мнението си или да отправят исканията си.

След като САЩ предприеха десетки удари срещу предполагаеми кораби с наркотици, като на практика блокираха Куба с твърдението, под една или друга форма, че „управляват“ Венецуела, латиноамерикански представители не бяха там, за да се срещнат с многобройните членове на Конгреса на САЩ, нито с присъстващите служители на администрацията на Тръмп. Нито пък можеха да свържат бележките си с европейските си колеги, които също се борят с по-силния едностранен военен подход на САЩ.

В най-добрия случай отсъствието на региона от водещия форум за глобална сигурност е пропусната възможност. В най-лошия случай това оставя региона още по-встрани, докато други лидери пренаписват нормите и правилата за глобална сигурност.

Мюнхенската конференция по сигурността до голяма степен е място за разговори. Но освен ако латиноамериканските държави не искат просто да останат странични наблюдатели в променящия се световен ред, те трябва да се включат в разговора.