Путин осъди "циничното" убийство на Хаменей, Европа го нарече определящ момент за Иран

Руският президент Владимир Путин осъди убийството на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей, като го нарече „цинично“, но публично не предложи много повече от съболезнования на съюзната си страна, предава Ройтерс.

Хаменей е третият руски съюзник, който беше свален през последните 15 месеца, след падането на подкрепяните от Москва лидери на Сирия и Венецуела. Смъртта му създава стратегическа пречка за Кремъл в региона, където той отдавна се стреми към по-голямо влияние.

Русия заяви, че атаките на САЩ и Израел този уикенд са хвърлили целия Близък изток в пропастта, въпреки че някои ирански източници заявиха, че са получили малко действителна помощ от Москва в най-голямата криза за Иран, откакто подкрепяният от САЩ шах беше свален в революцията от 1979 г.

Путин изрази съболезнованията си за семейството на Хаменей, правителството и народа на Иран в съобщение до президента Масуд Пезешкиан, информира Кремъл.

„Моля ви, приемете дълбоките ми съболезнования във връзка с убийството на върховния лидер на Ислямската република на Иран Сайед Али Хаменей и членове на семейството му, извършено в цинично нарушение на всички норми на човешкия морал и международното право“, се казва в съобщението на Путин.

Хаменей беше убит в събота на 86-годишна възраст при въздушни удари на Израел и САЩ, съобщиха иранските държавни медии. Путин отдавна поддържаше контакти с Хаменей.

Първото му посещение извън страните от бившия Съветски съюз от началото на войната в Украйна през 2022 г. беше в Техеран, където той се срещна с Хаменей. Притеснени, че разговорите им може да бъдат прехванати от американското разузнаване, Путин и Хаменей понякога си разменяха писмени съобщения или комуникираха чрез пратеник.

Със свалянето на руските съюзници в Сирия и Венецуела падането на Хаменей създава предизвикателство за Москва, въпреки че до момента Кремъл не показваше особен интерес да предизвиква американския президент Доналд Тръмп заради Иран и постига по-голям успех, отколкото Западът прогнозираше, в преговорите с новите управляващи в Сирия.

Макар че Москва купи оръжия от Иран за войната си в Украйна и подписа 20-годишно споразумение за стратегическо партньорство с Техеран миналата година, отношенията между двете страни, които датират от 16-и век, понякога са били обтегнати.

Публикуваното стратегическо партньорство не включва клауза за взаимна отбрана и Русия многократно заяви, че не иска Иран да разработи ядрена бомба, тъй като Москва се опасява, че подобна крачка ще предизвика ядрена надпревара в Близкия изток.

„В нашата страна аятолах Али Хаменей ще бъде запомнен като изключителен държавник, който даде огромен личен принос за развитието на приятелски руско-ирански отношения и повишаването им до ниво на обхватно стратегическо партньорство“, заяви Путин.

Макар, че не е ясно кой в крайна сметка ще управлява Иран след Хаменей, ако се стигне до продължително нарушаване на петролните доставки от Персийския залив, руските петролни приходи ще нараснат, подкрепяйки военната икономика на страната.

Междувременно върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви в неделя, че смъртта на върховния лидер аятолах Али Хаменей е „определящ момент в историята на Иран“.

„Не е ясно какво ще стане след това. Но вече има открит път за различен Иран, в който народът му може да има по-голяма свобода“, написа Калас в социалната мрежа Х.

„В контакт съм с партньори, включително тези в региона, които понасят бремето на военните действия на Иран, за да стигнем до практически стъпки за деескалация“, добави тя.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви в неделя, че е разговаряла с краля на Йордания Абдула и че Европа застава „в пълна солидарност“ с Йордания след иранските удари.

„Със смъртта на Хаменей съществува нова надежда за народа на Иран. Трябва да гарантираме, че те могат да заявят и оформят бъдещето си“, написа Фон дер Лайен в Х. „В същото време този момент носи действителна опасност от нестабилност, която може да тласне региона към спирала от насилие“, добави тя.

Британският министър на отбраната Джон Хийли отказа да изрази открито подкрепата си за ударите на САЩ и Израел срещу Иран, като заяви, че САЩ трябва „да посочат правното основание за предприетите действия“.

Хийли заяви пред ВВС, че Великобритания не е изиграла никаква роля в ударите, но споделя целта на САЩ и други съюзници в региона Иран никога да не разполага с ядрено оръжие.

На въпрос дали според него ударите отговарят на международното право, Хийли заяви: „САЩ трябва да очертаят правната база за предприетите действия“. Хийли допълни, че Иран отговаря по все по-безразборен начин, като атакува цивилни летища и хотели, както и военни бази.

„Засилихме британската отбрана в региона, имаме активни регионални отбранителни операции“, заяви той пред Sky News. Хийли заяви, че британските самолети оперират от бази в Катар и Кипър и прехващат атаки с дронове срещу бази и съюзници. Положението е сериозно и се влошава отбеляза той и добави, че има нарастващ риск от „безразборни ответни атаки“.

Той посочи две ракети, изстреляни в посока на Кипър, но добави: „Не вярваме, че Кипър е бил тяхна мишена“.

Кипърският президент Никос Христодулидис заяви, че британският премиер Киър Стармър му се е обадил, за да обсъдят развитията в региона. „(Стармър) потвърди ясно и недвусмислено, че Кипър не е бил мишена“, написа Христодулидис в Х.

„Поддържаме пряка комуникация. Всички власти са напълно ангажирани и наблюдават внимателно развитията“, добави той.

Китай критикува САЩ и израелските военни действия срещу Иран, като предупреди, че те може да потопят Близкия изток в по-дълбока нестабилност и подкопават международното право, пише Bloomberg.

Китайският външен министър Ван И заяви в телефонен разговор с руския си колега Сергей Лавров, че Китай е против използването на сила в международните отношения, съобщи държавната осведомителна агенция Синхуа. Ван определи атаките срещу Иран и убийството на върховния лидер на страната Али Хаменей като „неприемливи“.

Ван заяви, че конфликтът вече се е разпространил в Персийския залив, повишавайки опасността да тласне Близкия изток в по думите му опасна бездна. Китай е силно загрижен от положението, каза И и призова за незабавно примирие, връщане към дипломацията и преговорите и противопоставяне на едностранни военни действия без разрешението на ООН.

„Атаките на САЩ и Израел срещу Иран по време на преговорния процес между Иран и САЩ са неприемливи“, както и „безочливото убийство на лидер на суверенна държава и подстрекаването към смяна на режима“, добави И, цитиран от Синхуа.

Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства засилиха критиките си към ударите на Иран в Персийския залив.

„Осъзнайте се и работете със съседите си разумно и отговорно преди кръгът на изолацията и ескалацията да се разшири“, призова Анвар Гаргаш, старши съветник по външната политика на президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед в Х.

„Вашата война не е със съседите ви и чрез ескалацията потвърждавате тезата на тези, които смятат Иран за основен източник на опасност в региона“, допълни Гаргаш.

Външното министерство на Саудитска Арабия заяви, че атаките на Иран в отговор на въздушните удари на САЩ и Израел, които започнаха в събота, се нуждаят от „твърд“ международен отговор. Катар определи иранската атака срещу пристанището Дукм в Оман като „мерзка“.

Изявленията в неделя са сигнал за нарастващата изолация на Иран в отговора му срещу американските и израелски бомбардировки чрез обстрелване на мишени в Израел и съседните арабски страни.

Оман, който беше основен посредник в ядрените преговори между Иран и САЩ през последните седмици, публично призова Вашингтон да продължи дипломацията. Атаката на Техеран срещу султаната показва колко широко се простират ответните му мерки.

Съветът за сътрудничество в Персийския залив, който включва страни като Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ и Бахрейн, осъди „вероломните военни операции на Иран“. Той добави, че страните членки са уверили преди това Иран, че няма да позволят на САЩ да използва техните територии или въздушно пространство за военни операции срещу Ислямската република.

Основните градове в ОАЕ Дубай и Абу Даби бяха подложени на стотици атаки с ракети и дронове от Иран от събота сутринта. Повечето са били прехванати, но имаше редица жертви. Ударите предизвикват паника сред местните жители и създават огромна заплаха за икономиката на ОАЕ и статута ѝ като стабилен финансов, логистичен и туристически център.

DP World спря операциите си в пристанище Джебел Али в Дубай, най-натоварения хъб за контейнеровози извън Азия, а MSC Mediterranean Shipping съобщи, че спира всички резервации на товари до Близкия изток до второ нареждане.