Търговските вериги: Бизнесът не може да разчита на държавата в момент на криза

Отчетливо е усещането, че бизнесът у нас не може да разчита на държавата в момент на криза. Липсва стабилност и последователност в законодателните инициативи. Започването на нов бизнес у нас се възприема като сериозно предизвикателство. Това са част от изводите, направени след национално представително проучване на бизнес средата в България (BBCI, Bulgarian Business Climate Index), проведено от агенция ЕСТАТ сред ръководители на 588 български компании в периода от 3 декември 2024 г. до 20 януари тази година. Анкетите с мениджърите се провеждат за втора поредна година по поръчка на Сдружението за модерна търговия (СМТ), а тази година и от Българската ритейл асоциация (БРА).

От данните се установява, че 52% от анкетираните не смятат, че правителството насърчава развитието на бизнеса, 50% не са съгласни с тезата, че правителството подкрепя българския бизнес в условията на криза, а 80% са убедени, че започването на бизнес у нас е трудно.

Според Николай Вълканов, председател на Сдружението за модерна търговия, което обединява едни от най-големите търговски вериги с над хиляда търговски обекта у нас, през миналата година се наблюдава известен спад на поръчките в търговията на дребно, но тя се движи от реалния ръст на доходите на хората, след като се приспадне инфлацията. Той отчете, че конкуренцията на пазара ще продължи да се изостря, а общото забавяне на европейската икономика дори може да доведе до спад заради изоставането в някои сектори като селскостопанския, зависим от климатичните предизвикателства.

Вълканов е категоричен, че държавата не се справя с кризи и даде за пример как при избухването на войната на Русия в Украйна тя направи опит изкуствено да ограничи износа на зърно, след което цените на някои продукти по веригата се увеличиха драстично. 

Като втори основен риск председателят на СМТ посочи пазара на труда, където е предизвикателство да се попълнят работните места. Това той отдаде на ниската безработица и разминаването между търсене и предлагане. По думите му супермаркетите срещат затруднения в осигуряването на работна ръка и редица дейности, свързани с физически труд, са неатрактивни, а хората не искат да вършат такъв вид работа, особено след Covid пандемията.

Това показва и допитването – нараства делът на компаниите от сектора, в които има проблеми със запълването на свободни работни позиции. Най-много време отнема наемането на магазинен персонал – средно четири седмици, докато преди година за това са бели необходими 2,9 седмици, въпреки че 52% от фирмите предлагат широк набор социални придобивки на служителите си. Заради недостатъчния персонал търговските вериги инвестират все повече във високи технологии.

От проучването се разбира, че състоянието на фирмите в сектора на търговията е добро, а перспективите пред бизнеса изглеждат благоприятни. Компаниите в риск в сектора са едва 9%, срещу 62% във възход. Фирмите са фокусирани в развитието. Основните стратегии са свързани със запазване и разширяване на бизнеса.

„От април 2022 г. насам BBCI е във възходяща тенденция, а през 2024 г. доближава най-високите измервани стойности на индекса в сектор „Търговия“ – 14,49, при 10,91 през април 2007 г.“, отчете Иво Желев от агенция ЕСТАТ.

От анкетата се вижда още, че се засилва контролът в сектор „Търговия“ – през 2024 г. в 70% от фирмите е имало проверки, средно по осем. Една проверка ангажира средно двама души, отнема 17 часа труд и струва над 800 лв. средно на компаниите.

Търговските вериги отчитат динамика при кражбите през миналата година и в сравнение с 2023 г. отчитат, че те намаляват като бройка, но се увеличават като стойност.

Що се отнася до високите цени на стоки от производители в супермаркетите, Николай Вълканов напомни, че се осигуряват щандове за тях, а пред търговските вериги се правят и фермерски пазари.

Той подчерта, че търговските вериги все още очакват покана за среща с правителството, за да обсъдят мерки за цените на някои стоки. Според него, ако се приложат тавани в надценките на дадена група стока за храни от първа необходимост, то спестеният разход може да бъде калкулиран при други стоки и те ще поскъпнат.

Председателят на СМТ обясни, че фиксирането на надценка е непазарна мярка и напомни, че в събота, на извънредното заседание на Министерския съвет премиерът Росен Желязков не я посочи като възможна.