Кои страни в Европа са най-уязвими от корекция на цените на жилищата?

Люксембург, Норвегия и Великобритания са страните в Европа, които са най-силно застрашени от корекция на цените на жилищата.

България попада в групата от страни, които е вероятно да бъдат по-слабо засегнати от ценови корекции заради по-слаби признаци за надценяване на жилищния пазар. Това показва анализ на S&P Global Market Intelligence, която е подготвила основен и шоков сценарий за жилищните пазари на Стария континент.

Цените на жилищата растяха на фона на ниските лихви, които подкрепяха достъпността и правеха инвестициите в недвижими имоти по-привлекателни.

Бързият ръст на цените на жилищата в много случаи изпреварваше ръстовете на доходите и на наемите и доведе или задълбочи надценяването на жилищата в Европа, пише S&P Global Market Intelligence в свой анализ. Задаващата се рецесия ще потисне достъпността и инвестициите в недвижими имоти. Значителното надценяване на жилищните цени в редица европейски икономики засилва възможността от корекции на цените, отбелязва компанията.

"В исторически план наблюдаваме взаимовръзка между жилищните и бизнес цикли. Развитията на жилищните пазари засягат инвестициите и решенията за потребление и може да се отразят на финансовите цикли, особено ако предишният растеж е бил стимулиран от силно разширяване на кредитирането и произтичащата от него висока задлъжнялост на домакинствата. Изследвания показват, че инвестициите в жилища и в по-малка степен цените на жилищните имоти имат свойството да предвещават рецесия", пише S&P Global.

Шоковият сценарий за жилищния пазар на компанията допуска корекция на балони с цените на жилищата в зависимост от данните за надценяването на имотите, започвайки от края на 2022 г. При този сценарий спадащите цени на жилищата наред с по-големия финансов натиск и по-ниската ликвидност ще намалят инвестициите. Ефектът на нетния паричен поток, който измерва промените в лихвените разходи спрямо лихвените приходи, постепенно ще повлияе на разполагаемия доход на домакинствата заради промени в нетните лихвени приходи.

Резултатите от модела показват, че сътресението ще предизвика спад във формирането на брутен фиксиран капитал с 2% през 2023 г. и 1,7% през 2024 г. Потреблението ще намалее по-малко – съответно с 0,1% и 0,2% благодарение на положителния ефект от нетния паричен поток в някои страни.

Моделът показва, че брутният вътрешен продукт на еврозоната ще намалее с 0,7% през 2023 г. и с 0,5% през 2024 г. Икономиката на Великобритания ще бъде засегната по-значително, особено през 2024 г., когато БВП се очаква да намалее с 1,2%.

Швеция, Финландия, Дания, Великобритания, Словакия, Естония и Германия ще имат най-големите загуби на БВП, които се обясняват с надценяването на жилищните им пазари или с отрицателен ефект от нетния паричен поток. Гърция, България, Румъния, Словения, Унгария и Италия вероятно ще бъдат най-слабо засегнати, тъй като показват по-малко признаци на надценяване на жилищните им пазари и положителни ефекти на нетните парични потоци. Италия има най-силния положителен ефект от нетните парични потоци, пише S&P Global.

Компанията обаче отбелязва, че някои опростявания в модела и невъзможността за включване на всички специфики относно финансирането на пазара на жилищни имоти и финансите на домакинствата вероятно ще доведат до по-малки отрицателни ефекти в някои от страните.

Данните за уязвимостта на жилищните пазари показват кои страни е най-вероятно да преживеят корекции на цените. Те показват също кои икономики са най-уязвими от корекции на цените на фона на растящите лихви чрез прибавянето на променливите, измерващи цените, ипотечните пазари и финансите на домакинствата.

Най-висок е рискът от корекции на цените в Люксембург, Норвегия и Великокобритания. Рискът е среден в Австрия, Дания, Германия, Нидерландия, Португалия и Швеция. Той е по-малък в Белгия, Чехия, Естония, Словакия, Франция, България и Унгария, а най-нисък е в Италия, Литва, Словения и Румъния.

Уязвимостите показват, че някои от страните вероятно ще бъдат изправени пред по-силни и дълготрайни отрицателни последици за икономиките си от данните на модела. Това се дължи на по-високата вероятност както от корекция на цените, така и от отрицателни последици за финансите на домакинствата и финансовата система, разширяващи още повече последиците за потреблението, очакванията и инвестициите.

Като цяло според модела на S&P Global Швеция, Дания, Великобритания, Германия, Люксембург, Норвегия и Нидерландия вероятно са най-уязвими от ценови корекции на жилищата в Европа. Уязвимости на жилищните пазари в Европа. Графика: S&P Global

Основният сценарий на компанията предвижда само значително забавяне на ръста на цените на жилищата и умерени спадове благодарение на относително силните трудови пазари в Европа, фискалната подкрепа за смекчаване на кризата с издръжката за живот и очакваното забавяне на инфлацията. Но рискът нараства, особено в най-уязвимите пазари.

В най-лошия сценарий пазарите може да се изправят пред по-дълбока и дълготрайна рецесия на фона на намаляващите инвестиции и потребление, задълбочени от отрицателните последици върху финансовия сектор заради връзките му с жилищните пазари. Необходимост от по-високи лихви за борба с инфлацията, която остава над целевите нива, или значително повишаване на безработицата ще засилят значително рисковете, предупреждава S&P Global.