Избирателите в САЩ казват, че цените на жилищата са твърде високи. Тръмп ги иска дори по-високи

Американският президент Доналд Тръмп обеща на американците да се заеме с кризата с достъпността на жилища, която е основна грижа за избирателите. На заседание на кабинета миналата седмица той го направи директно, но не по начина, по който разочарованите купувачи на жилища може би са очаквали, пише The New York Times.

„Не искам да понижавам цените на жилищата“, каза той. „Искам да повиша цените на жилищата за хората, които притежават свои домове.“

Желанието да се защитят инвестициите на настоящите собственици на жилища и в същото време да се улесни придобиването на собственост за първоначалните купувачи е дилема, която от десетилетия затруднява политиците. В страна, в която притежаването на жилище остава както национална амбиция, така и най-голям източник на лично богатство, няма начин да се намалят разходите за купувачите, без да се засегнат джобовете на собствениците.

Икономисти от целия идеологически спектър диагностицират САЩ с остър недостиг на жилища, който тласка цените на жилищата и наемите нагоре. Според тях решението е фокус върху политики, които увеличават предлагането на жилища, което би трябвало да овладее покачването на цените, привеждайки предлагането в съответствие с търсенето.

Ако президентът говореше за почти всяка друга стока, този подход би изглеждал безспорен – той редовно твърди, че разширяването на нефтения сондаж може да успокои цените на енергията. Но при жилищата тази базова сметка не е толкова проста.

В годините след пандемията от Covid-19 цените на жилищата са се повишили с около 50%. Този ръст води до недоволство от разходите за живот, особено сред младите хора. В скорошно проучване на New York Times/Siena повече от половината от гласоподавателите под 30 години посочват жилищата като нещото, за което се притесняват най-много, че няма да могат да си позволят. Но тъй като две трети от американските домакинства притежават свои жилища, това покачване на цените е създало едновременно трилиони в богатство за техните родители.

„Всеки път, когато правите все по-достъпно за някого да купи евтино жилище, всъщност нанасяте вреда на стойността на тези жилища“, каза президентът по време на речта си на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, миналия месец. „И аз не искам да правя нищо, което да навреди на стойността на хората, които притежават къща и които за първи път в живота си се разхождат по улиците на града, в който живеят, много горди, че къщата им струва 500 хил., 600 хил., 700 хил. долара.“

Жилището е необичаен продукт. От една страна, то е основна необходимост – подслон, а от друга – финансов актив. Това раздвоение го превръща в нож с две остриета на икономическата политика.

През втория си мандат Тръмп предложи редица идеи за по-лесно достъпни жилища, ако не и по-евтини. През ноември, например, той лансира идеята за 50-годишна ипотека – ход, който би могъл да понижи месечните ипотечни плащания, но би добавил стотици хиляди долари към общата цена на типичен дом. Съветниците му са говорили за това да се позволи на купувачите на жилища да използват пенсионните си сметки за първоначални вноски. На заседанието на кабинета си той посочи по-ниските лихвени проценти като основно решение за увеличаване на собствеността върху жилища.

Общата нишка в тези идеи е, че те са политики „от страна на търсенето“, които имат за цел да направят ипотеките по-евтини или по-лесни за получаване, като в същото време правят малко за решаване на основния проблем с недостига на жилища, който икономистите оценяват на между 4 и 7 млн. единици. Президентът далеч не е сам. Както казва Джъдж Глок, старши научен сътрудник в консервативния мозъчен тръст Manhattan Institute, „Досега по-голямата част от предложенията на Тръмп са в съответствие със 100-годишната практика на федералното правителство да позволява на хората да трупат все повече дългове.“