Алтернативните активи нямат алтернатива

Какви алтернативи имат инвеститорите в криза? Публичните пазари понасят най-лошия удар от поколение или повече. При такъв повсеместен смут непубличните пазари предлагат убедителен аргумент за инвестиция, пише за Financial Times Елиф Актуг, управляващ партньор в Pictet Group.

Това е път, който идва със своите собствени опасности предвид реалните рискове при демократизирането на публичните пазари за инвеститорите на дребно. Но за опитни инвеститори, включително семейни офиси, богати лица и институционални клиенти, няма алтернатива на алтернативни активи като непублични капиталови и хедж фондове. Диверсификацията на портфейлите става съществена за изграждането на устойчивост.

По целия свят лихвените проценти се покачват, инфлацията се колебае около десетилетни върхове, а геополитическото напрежение е ярко в съзнанието на инвеститорите. Голяма част от медийното пространство е посветено на прогнозирането на последиците, но е осветляващо да погледнем общата картина и да отбележим къде се намираме: 2022 г. до момента е най-лошата година за американските портфейли от облигации и акции в съотношение 50/50 от 1932 г. насам.

Тъй като ниската доходност от последното десетилетие отстъпи място на среда с по-висока волатилност, фокусът се измества към защита на капитала в по-дългосрочен план. В периода 2015-21 г. алтернативните активи нараснаха от 7 до 15 трилиона долара в световен мащаб. Някогашни нишови инвестиционни стратегии, сега те са наистина масови и могат да генерират превъзхождаща дългосрочна възвръщаемост.

Един техен недостатък, с който инвеститорите трябва да се справят, е неликвидността. Но една проста промяна във възприятията може да постави това в различна светлина. Неликвидността може да добави стойност по време на волатилни цикли. Непубличните активи могат да защитят инвеститорите от техните собствени (понякога несъзнателни) пристрастия, фиксирайки ги за цял цикъл или по-дълго и премахвайки изкушението да продават на дъното на пазара.

Степента, тежестта и продължителността на глобалния спад - съчетан с края на ерата на евтините пари - е естествено безпокойство, като се има предвид, че непубличните активи изискват дългосрочен ангажимент. Друг често споменаван насрещен вятър са оценките на непубличните активи: те са склонни да изостават от пазара с до шест месеца, често им липсва прозрачност и са податливи на икономически цикли поради нивата на дълга.

Въпреки това в разгара на световната финансова криза непубличният капитал претърпя по-малки загуби от публичните пазари. Освен това той се върна към стойността отпреди кризата само за две години, момент, когато публичните пазари на акции все още бяха надолу с 20 процента. Това не беше еднократно - данните на Bain Consulting показват, че инвеститорите в глобални изкупувания на непублични капитали постоянно надминават дългосрочните средни стойности в годините след подчертан спад.

Тъй като цената на заемите се покачва, инвеститорите са разбираемо загрижени, че високодоходните ниши на дълговия пазар, традиционно използвани за финансиране на изкупувания, могат да станат скъпи и оскъдни. Но тъй като лихвените проценти спадаха през последното десетилетие, разходите за финансиране на изкупувания останаха стабилни на ниво от 6-7 процента. По същата логика те могат да запазят известна защита срещу нарастващите лихви, въпреки че долният край на лихвите по финансиране определено е елемент от миналото.

Повечето непублични активи по своята същност са дългосрочни инвестиции. Миналата година отбеляза връх в цикъла на излизане от инвестициите в непубличен капитал. В краткосрочен план първоначалните публични предлагания (IPO) ще бъдат трудни, тъй като публичните пазари са в криза. В по-добри времена трансакциите между различни фондове позволяват на мениджърите на непублични капиталови инструменти да си осигурят ликвидност. И макар да съществуват опасения относно това, което някои виждат като игра с намаляващи възможности, важно е да се прави разлика между случаите на сделки тип „бавно разгръщане“ и онези компании, които привличат капитал за иновации, или стратегиите за покупка и изграждане, които се поддържат от мениджърски екипи, заделящи отново капитал.

Тъй като индустрията е свидетел на полет към качеството, инвеститорите вероятно ще намалят средствата, които влагат, оставайки при доверени партньори с възможност за сключване на сделки и създаване на стойност.

Фирмите за непубличен капитал трябва да търсят нови начини за създаване на стойност, по-специално чрез оперативни подобрения, фокусирани върху енергийния преход и цифровизацията. В тази среда с висока инфлация инвеститорите преследват тенденции за траен растеж и реални активи като имотите - исторически разглеждани като защита срещу инфлацията. Един пример е възможността за промяна предназначението на съществуващи сгради, за да станат по-екологични, помагайки на инвеститорите да изпълнят ангажиментите си относно екологичните, социалните и управленските (ESG) фактори.

Непубличните пазари не са за непредпазливите и човек трябва да е наясно, че перспективата за по-висока възвръщаемост идва с цената на неликвидност. Въпреки всички предимства очевидно има недостатъци. Инфлацията и геополитическата несигурност са съображения, макар и не изцяло отрицателни. Всъщност яхването на тренда и увеличаването на разпределението към алтернативи може да донесе по-висока възвръщаемост и по-ниска волатилност на портфолиото. Дългосрочният поглед обаче е жизненоважен.