Инвеститорите в облигации мислят различно от тези в акции

Инфлацията беше доминиращият икономически и финансов проблем през 2022 г. за повечето страни по света, особено за онези развити икономики, които имат значително въздействие върху глобалната икономика и пазарите, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.

Ефектите се изразиха във влошаване на стандарта на живот, по-голямо неравенство, увеличени разходи по заемите, загуби на пазарите на акции и облигации, и случайни финансови инциденти (за щастие малки и сдържани досега).

През новата година рецесията, като реалност и като заплаха, се присъедини към инфлацията като основна характеристика на глобалната икономика и е вероятно да я измести. Това е еволюция, която прави глобалната икономика и инвестиционните портфейли обект на по-широк спектър от потенциални резултати - нещо, което нарастващ брой инвеститори в облигации изглежда осъзнават повече от много други техни колеги в областта на акциите.

МВФ вероятно скоро отново ще преразгледа надолу своите прогнози за икономическия растеж, очаквайки, че „рецесията ще удари една трета от света тази година“. Това, което е особено забележимо за мен в тази влошаваща се глобална перспектива, е не само че трите основни икономически зони в света – Китай, ЕС и САЩ – се забавят едновременно, но и че това се случва по различни причини.

В Китай хаотичният изход от погрешно формулираната политика за нулев Covid подкопава търсенето и причинява повече смущения в предлагането. Такива насрещни ветрове за вътрешното и глобалното икономическо благополучие ще продължат, докато Китай не успее да подобри обхвата и ефективността на своите усилия за ваксиниране. Силата и устойчивостта на последващото възстановяване също ще изискват страната да преработи по-агресивно своя модел на растеж, който вече не може да се основава на по-голямата глобализация.

ЕС продължава да се бори с прекъсванията на енергийните доставки, докато инвазията на Русия в Украйна продължава. Внимателното управление на запасите и пренасочването на енергийните доставки са напреднали в много страни, но те все още не са достатъчни, за да премахнат непосредствените ограничения пред растежа, камо ли да елиминират дълготрайните структурни насрещни ветрове.

САЩ имат най-малко проблемна перспектива. Техните препятствията пред растежа се дължат на усилията на Федералния резерв да овладее инфлацията, след като той изключително погрешно определи повишенията на цените миналата година като преходни и след това първоначално беше твърде плах в приспособяването на паричната политика.

Преминаването на Фед към агресивно вдигане на лихвените проценти дойде твърде късно, за да предотврати разпространението на инфлацията към сектора на услугите и заплатите. Следователно инфлацията вероятно ще остане упорита на ниво около 4 процента, ще бъде по-малко чувствителна към лихвените политики и ще изложи икономиката на по-висок риск от инциденти, предизвикани от допълнителни регулаторни грешки, подкопаващи растежа.

Несигурността, пред която е изправена всяка от тези три икономически области, предполага, че анализаторите трябва да бъдат по-предпазливи в уверенията си, че рецесионният натиск ще бъде „кратък и плитък“. Те трябва да бъдат с отворен ум, дори само за да избегнат повтарянето на грешката с преждевременното отхвърляне на инфлацията като преходна.

Това е особено важно, тъй като тези различни двигатели на риска от рецесия правят финансовата нестабилност по-заплашителна и преходите при политиките по-трудни, включително вероятното излизане на Япония от нейните политики за контрол на лихвените проценти. Спектърът на потенциалните резултати е необичайно голям.

От една страна, по-добрият отговор, включително за подобряване реакцията на предлагането и защита на най-уязвимите сегменти от населението, може да противодейства на глобалното икономическо забавяне и, в случая на САЩ, да избегне рецесията.

От друга страна, допълнителни грешки в политиките и пазарни изкривявания могат да доведат до самозатвърждаващи се порочни кръгове с висока инфлация и нарастващи лихви, отслабване на кредита и потиснати печалби, както и стрес относно функционирането на пазара.

Съдейки по пазарните цени, повече инвеститори в облигации разбират това по-добре, включително като отказват да следват насоките на Фед относно лихвените проценти през тази година. Вместо устойчив път на по-високи ставки през 2023 г., те вярват, че рецесионният натиск ще доведе до понижения на лихвите по-късно тази година. Ако са прави, държавните облигации ще предложат потенциала за възвръщаемост и намаляване на портфейлния риск, който толкова липсваше през 2022 г.

Части от пазара на акции обаче все още калкулират в цените меко икономическо приземяване. Съгласуването на тези различни сценарии е важно не само за инвеститорите. Без по-добро съгласуване в рамките на пазарите, а и по отношение на политическите сигнали, благоприятните икономически и финансови резултати, които всички желаем, ще се окажат не просто по-малко вероятни, но и ще бъдат поставени на изпитание от риска от повече неприятни резултати във време на по-ниска икономическа и човешка устойчивост.