Защо говорилнята на Федералния резерв препъва пазарите?

Имаше време, не толкова отдавна, когато Федералният резерв на САЩ казваше много по-малко за политиката си. Лидерите на американската централна банка тогава повече объркваха инвеститорите, отколкото да изясняват какво правят.

Тези дни обаче отдавна са отминали. Сега сме залети от „Fedspeak“, пише Мохамед ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy, за Bloomberg.

Само миналата седмица 11 висши служители на Фед изнесоха 20 речи. Нищо чудно, че нараства загрижеността относно риска, който прекомерната комуникация представлява за доброто функциониране на финансовите пазари, ефективното разпределение на ресурсите в икономиката и стабилността на глобалната система, посочва той.

През 1987 г., пред комисия в Конгреса, тогавашният председател на Фед Алън Грийнспан каза: „Ако ви изглеждам прекалено ясен, трябва да сте разбрали погрешно това, което казах“, припомня Ел-Ериан. Това е част от „езика на целенасоченото объркване“, както Грийнспан го нарича, допълва той.

По думите му това са „многобройни и сложни думи, които предават малко или никаква информация“.

Ерата "Грийнспан" отдавна отмина. През 2011 г. тогавашният председател Бен Бернанке започна да провежда периодични пресконференции след изявленията, издадени в края на заседанията на Федералната комисия за отворените пазари. Тези пресконференции се наложиха като практика за всяка среща на централните банкери, допълнени от публикуването на индивидуалните прогнози на членовете на същата Федерална комисия всяко тримесечие и протоколите от заседанията ѝ.

Отделно значително се засилиха и другите комуникации и се разшири целевата аудитория с различни интервюта на централните банкери за широкотиражни периодични издания и други медии.

Тази обширна комуникация е подкрепена от мнението, че прозрачността е от съществено значение за ефективните бъдещи насоки, които помагат на икономиката и пазарите да преминат по-плавно при промени в паричната политика. Това се разглежда и като централен инструмент за повлияване на по-широк набор от поведения.

Наистина, както отбелязва Financial Times в редакционна статия от 2014 г., „паричната политика управлява икономиката чрез въздействието си върху настроенията, както всеки финансов канал, като лихвените проценти“, посочва Ел-Ериан.

Въпреки че редовно слушаме и четем изказвания от членове на борда на Фед и председателите на регионалните банки, напоследък те не изпълняват целта си, смята той. Вместо да улесни организираните икономически и финансови преходи, прекомерната комуникация допринася за неоправданата нестабилност на пазара.

Нарастват призивите за сдържаност от всички, които мислят, че пресилената комуникация увеличава риска от пазарни и икономически инциденти.

Въпросът надхвърля обема на комуникацията на Фед, пише Ел-Ериан. Без стратегическа котва и оперативна рамка на паричната политика, Фед стана прекалено зависим от данни, които длъжностните лица често са принудени да коментират незабавно по начин, който прекомерно екстраполира тяхното информационно съдържание.

Съществува и проблемът с обратните завои в комуникацията. По-рано този месец председателят на Фед Джером Пауъл шокира пазарите, като внезапно се дистанцира заради оптимизма, който беше изразил относно благоприятното развитие на предлагането в САЩ. Това би подействало като противоотрова срещу инфлацията. В реч на 9 ноември той посочва, че може и да се е развило такова подобрение, като добавя, че силният икономически растеж може да оправдае допълнително затягане.

Като се има предвид всичко това, не би трябвало да е изненада, че изследването, публикувано от Центъра за изследване на икономическата политика относно „Пазарното въздействие на пресконференцията на Фед“, достига до две забележителни заключения. Първо, „променливостта на пазара е по-висока по време на пресконференциите на Федералната комисия за отворените пазари, особено в случая с пресконференциите, дадени от настоящия председател на Фед Пауъл“.

Второ, от началото на пандемията „пазарите на акции и облигации са склонни да се движат в обратна посока по време на пресконференции в сравнение с първоначалната им реакция на изявленията на Федералната комисия за отворените пазари“.

Това обръщане на посоката е систематично свързано с думите, използвани в речите на Джером Пауъл, пише Ел-Ериан.

Тези две констатации се потвърждават от наблюденията на пазарите, допълва той. Според него се затвърждава злополучната промяна от предоставяне на сигнали към усилване на шума. „Нищо чудно, че анализаторите и търговците показват колебание в постоянното игнориране на насоките на централната банка, включително за лихвените проценти, които са изцяло определени от Фед“, казва Ел-Ериан.

Както количеството, така и качеството на комуникациите на Фед трябва да бъдат преразгледани, подчертава той. Не става дума само за следване на съвета на Арън Бър към Александър Хамилтън „говорете по-малко, усмихвайте се повече“ в мюзикъла на Лин-Мануел Миранда. Става въпрос и за това да бъдем по-добре настроени към потенциалното пазарно въздействие на казаното - особено когато става дума за сигнали от данни, които лесно могат да бъдат отхвърлени от последващи числа, посочва той.

Необходимо е, според него, стратегически да се закрепят възгледите на централните банкери и да се внимава за последователността в техните съобщения.

И накрая, пише Ел-Ериан, нещо, което е извън правомощията на Фед - има нужда от подобряване на комуникационната настройка, която е най-важна за отчетността на паричната политика. Това включва изявленията на председателя на Фед на всеки шест месеца пред комисии на Конгреса и отговарянето на въпроси на народни представители.

Без напредък във всички тези области политиката на Фед ще бъде по-малко въздействаща и в дългосрочен план централната банка ще подкопае политическата автономия, която е критична за нейната ефективност, заключава Мохамед ел-Ериан.