Европа може да избегне „цикъла на обречеността“ при облигациите, но не и САЩ

Доходността по дългосрочните облигации скочи рязко в световен мащаб през миналата седмица и разпали опасения относно способността на правителствата да финансират дефицитите си.

Разумните фискални политики в Европа могат да спрат този „цикъл на обреченост“ през 2026 г., но няма много основания да се смята, че САЩ ще имат такъв късмет, пише Ройтерс в анализ.

Доходността по дългосрочните държавни облигации се покачва стабилно от двете страни на Атлантика през последните години.

Макар че първоначално ръстът на доходността по облигациите се дължеше на повишаването на лихвените проценти от централните банки, доходността по облигациите продължи да се покачва и през последните 12 месеца, след като централните банки започнаха да облекчават паричната политика.

През миналата седмица доходността по 30-годишните американски държавни облигации достигна пик от 4,99%, а по 30-годишните британски държавни облигации се повиши до 5,69%, най-високото ниво от 1998 г. насам. Това засилва опасенията, че правителствата ще се затрудняват да обслужват нарастващите си дългове, което, в крайна сметка, може да доведе до криза.

Разбира се, лихвените разходи като дял от БВП все още са доста под нивата, наблюдавани през 90-те години на миналия век, така че криза с държавния дълг навсякъде в развития свят изглежда далечна засега.

Ако обаче покачването на доходността по облигациите не бъде овладяно, бизнесът и правителствата ще бъдат принудени да намалят инвестициите, тъй като обслужването на дълга поглъща все по-голяма част от приходите. Това може да създаде гибелен цикъл, при който намалените инвестиции понижават икономическия растеж, намаляват данъчните приходи и увеличават дефицитите още повече.

Европейският дългов цикъл

Европейските пазари на облигации вече виждат първия етап от ужасяващия цикъл на доходност по облигациите, тъй като по-високите държавни дефицити доведоха до по-висока доходност по облигациите. Това е особено валидно за Франция, където правителството е изправено пред дефицит от 5,8% и се затруднява да приеме бюджет за следващата година.

Успокояването на европейските пазари на облигации в дългосрочен план следователно ще означава ограничаване на дефицитите. Това обаче ще изисква по-високи данъци, тъй като намаляването на разходите е почти невъзможно, докато Европа се опитва да се превъоръжи и подобри инфраструктурата си. Много инвеститори обаче се опасяват, че повишаването на данъците може да свие потреблението, бизнес инвестициите и растежа на БВП, което би задействало вредния цикъл на ръст на доходността по облигациите.

Все пак има основания да се смята, че този цикъл ще бъде прекъснат през 2026 г., дори ако са необходими увеличения на данъците. Това е така, защото европейските инвестиции в инфраструктура и отбрана се очаква да се ускорят през следващата година, а това обикновено действа като фискален мултипликатор, т.е. продукцията, която генерират, е по-голяма от цената им. Ползите обикновено се проявяват от една до три години след първоначалните инвестиции.

Тъй като данъчните приходи се движат предимно от растежа на БВП, можем да очакваме дефицитите да се свият през 2026 г., ако икономическата активност се засили, особено ако данъците бъдат едновременно увеличени. Накратко, ето как да се спре цикълът на доходност на облигациите. Правителствата предприемат разумни политики, които намаляват дефицита и по този начин въздействат върху рисковата премия по държавните облигации.

Разбира се, всички знаем, че подобна благоразумност понякога е в недостиг.

Много се изписа и за края на изключителността на САЩ, но в едно отношение страната наистина остава изключителна. За разлика от европейските страни, САЩ изглежда нямат интерес да намалят дефицита си. По-скоро САЩ остават на път към трайни дефицити от 6,5% от БВП или по-високи. За съжаление, това е вероятно да създаде свръхпредлагане на държавни ценни книжа, което ще доведе до повишаване на доходността, особено за дългосрочните облигации.

Ако доходността по дългосрочните облигации продължи да се покачва, това ще оскъпи финансирането на капиталови разходи за бизнеса, включително огромните прогнозирани инвестиции в изкуствен интелект. Ако пък някои инвестиции в изкуствен интелект бъдат ограничени, как ще видим огромния ръст на корпоративните печалби, който инвеститорите вече ценообразуват?

Обърнете внимание, че горният сценарий дори не отчита потенциалното увеличение на инфлацията и по-нисък растеж, които биха могли да са резултат от продължаващите търговски войни на САЩ. С други думи, фискалната непредпазливост на новия бюджет на САЩ може да е достатъчна, за да поддържа цикъла на доходност по американските облигации.

Какво би могло да спре този цикъл? Федералният резерв би могъл да се ангажира с директен „контрол на кривата на доходност“, международните инвеститори биха могли да развият ненаситен апетит за американски държавни ценни книжа въпреки икономическите факти или правителството на САЩ би могло да намали дефицита си. От тези потенциални решения само първото – контрол на кривата на доходност, изглежда има най-голям шанс да се реализира и би представлявало значителна промяна в паричната политика на САЩ.

Ако Европа се откъсне от тенденцията на ръст на доходността по дългосрочните облигации, а САЩ – не, то това ще има значителни последици за фондовите пазари, особено за акциите в растеж, които са по-чувствителни към доходността по дългосрочните облигации. Перспективите пред акциите в растеж в САЩ стават все по-мрачни, но техните европейски конкуренти могат скоро да видят светлина в края на тунела.