Войната в Иран отново тласка сорта Брент близо до 100 долара за барел*

Петролният сорт Брент отново поскъпна до над 100 долара за барел, преди цената му да изтрие частично ръста си, след като войната с Иран доведе до нови сътресения в корабоплаването в Близкия изток, а Китай затегна ограниченията върху износа на горива, за да се справи с последиците от конфликта.

Понастоящем фючърсите върху световния бенчмарк поскъпват с 5,94% до 97,44 долара за барел, а тези върху американския суров петрол West Texas Intermediate (WTI) - с 5,51% до 92,06 долара за барел. 

Оман евакуира всички кораби от ключовия си експортен терминал извън Ормузкия проток, а два танкера бяха атакувани в иракски води, което подчертава мащабните последствия в региона и засенчва рекордното освобождаване на стратегически резерви от Международната агенция по енергетика (МАЕ) в опит да се охладят растящите цени.

В допълнителен знак за напрежение китайските рафинерии започнаха да отменят вече договорени товари за износ на рафинирани горива, включително бензин и дизел. Най-големите преработватели в страната са получили указание миналата седмица да спрат подписването на нови договори, а последната заповед представлява още по-строга стъпка спрямо предишните насоки.

Ключовият Ормузки проток, през който обикновено преминава около една пета от световния петрол, остава на практика затворен, което принуди големи производители от Персийския залив да намалят добива. Цените на природния газ и на продукти като дизела също скочиха заедно с петрола. Цените на сортовете Брент и WTI се изстреляха към нива от 120 долара за барел в понеделник, преди впоследствие да се понижат. Пазарът преживява резки колебания през тази седмица.

Goldman Sachs Group Inc. предупреди, че цените на петрола може да надхвърлят върха от 2008 г., ако потоците през Ормузкия проток останат ограничени до март. През 2008 г. Брентът достигна 147,50 долара за барел на фона на силно търсене и ограничено предлагане.

„Единственото нещо, което наистина може да свали цените на петрола, е ако видим реално отваряне на Ормузкия проток“, казва Нийл Бевъридж, директор „Изследвания“ в Sanford C. Bernstein & Co. „Потокът от стратегическите резерви е нищожен в сравнение с общо 20 млн. барела на ден, които липсват заради затварянето на Ормузкия проток“, добавя той.

Оман е евакуирал всички плавателни съдове от Мина ал-Фахал като предпазна мярка, според източници, запознати със ситуацията. Това е едно от малкото останали пристанища, през които суров петрол от Близкия изток може да бъде изнасян към световните пазари. Ирак също така спря операциите в своите нефтени терминали.

Ирак беше един от първите производители в Персийския залив, които започнаха да намаляват добива след почти пълното затваряне на Ормузкия проток, последван от Кувейт и Саудитска Арабия. Това принуди МАЕ да предприеме координирано освобождаване на 400 млн. барела – рекордно ниво, значително по-голямо от количеството след руската инвазия в Украйна през 2022 г.

САЩ обявиха, че планират да освободят 172 млн. барела като част от глобалните усилия за охлаждане на цените. Световното потребление на суров петрол е малко над 100 млн. барела на ден, а производителите от Персийския залив вече са намалили около 6% от това количество. Съкращенията в Близкия изток могат да се увеличат още.

„Точно това ме притесняваше относно освобождаването на резервите от МАЕ - пазарът напълно го игнорира и цените сега са по-високи“, посочва Даръл Флетчър, управляващ директор за суровините в Bannockburn Capital Markets. „Може би е изпратило грешен сигнал. Какво знаят те, което ние не знаем?“

В сряда по време на реч в Кентъки американският президент Доналд Тръмп отново каза, че войната ще приключи скоро, но намекна, че САЩ ще останат в нея толкова дълго, колкото е необходимо, за да постигнат целите си.

*Данните са актуални към 9:00 ч. българско време.