Наистина ли фиатните валути навлизат в смъртоносна спирала?

Паричният анализатор Джон Рубино предупреждава, че основните фиатни валути в света навлизат в смъртоносна спирала, породена от непреодолимите дългове.

Да се говори за колапса на фиатните валути е актуално в модерната финансова наука, особено за дълбоките, легитимни тревоги относно прекомерната власт на правителствата, паричната безразсъдност и дългосрочните последици от неограниченото създаване на дълг.

Колкото и убедително да звучат тези аргументи обаче, това не означава, че са правилни, според анализ на Investing.com.

Когато се тества тезата за спиралата на смъртта на фиатните валути спрямо реални доказателства, се появяват три фундаментални проблема, които систематично разрушават аргументите.

Фундаменталният проблем: Всяка валута в света вече е фиатна

Няма алтернативна парична система, която да стои и да чака пробив. Всяка валута на земята – доларът, еврото, йената, юанът, паундът, франкът, е фиатна валута. Всяка една от тях.

Цялата глобална търговска и финансова инфраструктура за разплащания – SWIFT, кореспондентско банкиране, пазари на държавни облигации, валутни резерви, пазари на деривати, е изградена върху фиатната архитектура.

Аргументът за спиралата на смъртта имплицитно предполага, че има нещо, което да замени тази архитектура, когато тя се срине. Няма. Фиатните валути не са уязвима част от системата. Те са системата.

Когато Рубино предупреждава, че фиатните валути умират, логичният последващ въпрос – такъв, на който почти никога не се дава отговор, е спрямо какво умират по-точно?

Биткойнът? Твърде волатилен и неликвиден в мащаб. Връщане към златния стандарт? Никоя голяма икономика не е показала и най-малка политическа воля да наложи такива твърди парични ограничения в значителна степен. (Китай прави някои малки крачки, за да подкрепи юана със злато за ограничена търговия, но нищо в значителен мащаб.)

Пазарната присъда: Рекордното търсене на американски дълг разказва различна история

Ако Рубино беше прав и спиралата на смъртта на фиатните валути действително беше в ход, ако пазарите наистина вярваха, че деноминираните в долари облигации наближават криза на доверието, щяхме да видим един много специфичен и безпогрешен сигнал: сриващо се търсене на американски държавни ценни книжа.

Случва се точно обратното. Търсенето на американски държавни облигации остава стабилно при рекордни нива на емитиране. Чуждестранните централни банки, суверенните фондове и институционалните инвеститори продължават да абсорбират стотици милиарди нови предлагания.

Аукционите на държавни ценни книжа рутинно приключват при съотношения на покритие към оферта, което сигнализира за здравословен апетит, постоянно над 2,4 пъти, дори когато обемите на емитиране нарастват съществено.

Това е най-директното емпирично опровержение на тезата за спиралата на смъртта на фиатните валути и е важно именно защото се наблюдава в реално време. Не е необходим макро модел или историческа аналогия, просто трябва да се запитаме дали глобалният капитал наистина бяга от долара.

Дори най-слабите скорошни търгове през февруари и март 2026 г., които се проведоха на фона на войната в Близкия изток и повишена волатилност на цените на петрола, преминаха без смущения. Да сравним това с Аржентина през 2001 г. или Турция през 2018 г. И в двата периода имаше истинска валутна криза с недвусмислени предупредителни знаци: сриващо се търсене на облигации, нарастваща доходност, отлив на капитали и обезценяване на валутата.

Противоречието при златото: Актив, деноминиран в долари, не може да замени долара

Аргументът на Рубино за спиралата на смъртта, в която са навлезли фиатните валути, почти винаги е съпроводен с придружаващ разказ за златото, което поскъпва, защото умните пари бягат от фиатните валути. На пръв поглед това изглежда като доказателство в подкрепа на твърдението. Ако погледнем обаче по-дълбоко, то разкрива дълбоко вътрешно противоречие.

Цената на златото се котира в долари. Когато някой каже, че цената на златото е скочила до рекордни върхове, той измерва това поскъпване в самата валута, за която твърди, че умира. Ако доларът наистина се сриваше, нарастващата цена на златото, измерена в долари, би била аналитично безсмислена. Тъй като обаче златото се търгува в долари и служи като глобален запас на стойност, обратната корелация между златото и долара е логична.

Златото не може да урежда международната търговия, нито да финансира правителствените заплати. То не е жизнеспособен заместител на парите. Общият надземен запас от злато е приблизително 14-15 трлн. долара по текущи цени, а общият размер на глобалните финансови активи надхвърля 250 трлн. долара. Не може дори малка част от институционалния капитал да бъде превърната в злато, без да се повиши цената до нива, които сами по себе си биха дестабилизирали тезата.

Накрая, покупките на злато от централните банки, често цитирани като потвърждение на тезата за спиралата на смъртта, се разбират по-добре като форма на диверсификация на резервите. Всяка централна банка, която купува злато, все още работи, отчита и урежда задължения чрез фиатната система. Институциите купуват злато с долари и евро, а не ги изоставят.

Япония: 30-годишният естествен експеримент, който опровергава модела

Какво да кажем за дълга? Ако прекомерният дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) беше достатъчен, за да задейства спирала на смъртта за фиатните валути, Япония би трябвало да е престанала да функционира като икономика около 2005 г. Съотношението дълг към БВП на Япония надхвърля 200% от повече от десетилетие - сега е над 260%.

Централната банка на Япония притежава огромен дял от собствения си пазар на държавни облигации. Японските лихвени проценти се задържаха близо до нулата и под нея в продължение на десетилетия. По всеки показател, който аргументът за спиралата на смъртта посочва, Япония би трябвало да бъде основен експонат в музея на глобалния валутен колапс.

Същевременно йената остава една от най-търгуваните валути в света. Японското правителство продължава да функционира, пазарите на облигации не се бунтуват и хиперинфлация така и не се материализира в страната.

Всяка сериозна аналитична рамка за колапса на фиатните валути трябва първо да обясни Япония. Страната на изгряващото слънце е 30-годишен естествен експеримент, който директно опровергава опростеното уравнение „дълг = валутен колапс“. Механизмът, на който разчитат теоретиците на спиралата на смъртта, просто не функционира така, както предполагат, в съвременен паричен контекст.

Пет десетилетия „колапс“

Повече от половин век анализаторите на твърдите пари отправят уверени предупреждения, че колапсът на долара е неизбежен. Скокът на инфлацията през 70-те години на миналия век сякаш ги оправдава - и тогава Пол Волкър пречупи гърба на инфлацията. През 80-те години дефицитите на Рейгън щяха да унищожат долара. В началото на XXI век балонът на жилищния пазар и двойните дефицити също щяха да унищожат долара. След 2008 г. разширяването на баланса на Федералния резерв до 4 трлн. долара щеше да предизвика хиперинфлация от типа на Ваймарската империя. След COVID това също беше съвсем сигурно, че ще се случи. Това са 50 години предстоящ колапс на фиатните валути.

Анализаторите, които излагат всички тези аргументи, систематично подценяват адаптивния капацитет на съвременните парични институции и структурното търсене на активи, деноминирани в долари. Разказът за колапса на фиатните валути продължава не защото доказателствата са неоспорими, а защото е идеологически задоволителен и неопровержим в краткосрочен план. Всяка година, в която колапсът не се материализира, на практика налива още повече масло за огъня.

Опасенията на Рубино заслужават сериозно внимание, но формулировката за спиралата на смъртта е преувеличена, кара инвеститорите да правят грешни заключения и да вземат лоши решения за портфейлите си.

Системата на фиатните валути не се срива. Тя е единствената съществуваща парична система. Глобалният капитал продължава да се влива в активи, деноминирани в долари, на рекордни нива. Златото, каквито и да са неговите предимства като защита срещу инфлацията, само по себе си е творение на доларовата система, а не неин заместител. Отделно списъкът с държави, които са понесли екстремни дългови натоварвания, без да предизвикат валутен колапс, е дълъг.

„Спиралата на смъртта на фиатните валути“ е наратив. „Неустойчива фискална траектория, която изисква болезнена корекция“, е реален риск, за който си струва инвеститорите да се позиционират. Сериозните инвеститори знаят разликата и изграждат портфейлите си съответно.