Прекалената ликвидност, създадена от Фед, води до постоянно изскачащи проблеми

Неотдавнашният фалит на Silicon Valley Bank комбинира в себе си две съставки: излишни депозити и загуби от активи, дори такива като ДЦК, които обикновено се считат за „сигурни“, пише за Financial Times икономистът, инвеститор и филантроп Джон Хасмън.

SVB не разполагаше с адекватна ликвидност, за да понесе бягство на депозити, и не разполагаше с адекватна платежоспособност, за да посрещне своите задължения. Категорично обаче провалът не се случи, защото имаше твърде малко ликвидност в банковата система като цяло, а защото имаше твърде много.

В края на 2022 г. банковата система на САЩ имаше 18 трилиона долара вътрешни депозити, включително около 10 трилиона, застраховани от Федералната корпорация за гарантиране на депозитите. Това означаваше, че има депозити за 8 трилиона, които надхвърлят гаранцията на FDIC.

Тези дестабилизиращи излишни депозити са налице, защото за повече от десетилетие на „количествено облекчаване“ (QE, покупка на активи от централната банка – бел. прев.) Федералният резерв извади от обращение облигации за 8 трилиона долара и ги замени с банкови резерви.

Концептуално, може да се мисли за клиентските депозити като за „подкрепени“ или от резервите, които банката държи във Фед, или от гаранциите, които банката е получила в замяна на отпуснат заем.

Изкупувайки облигации за трилиони долари в процеса на количествено облекчаване, Федералният резерв на практика вкара депозити за трилиони долари в банковата система, обезпечени с новосъздадени резерви, а не с банкови заеми. Но въпреки най-агресивната монетарна експанзия в историята, темпът на растеж на търговските заеми на американските банки (бизнес, потребителски, недвижими имоти) бе средно само 3,4 процента годишно между 2008 г. и 2022 г., което е най-бавният темп на растеж от 1947 г. насам.

През 1852 г. Уолтър Бейджхот (английски журналист, бизнесмен и есеист – бел. прев.) пише: „Англичанинът може да понесе много неща, но не и лихва от 2 процента.“ За повече от десетилетие количественото облекчаване разтягаше тази теза до крайности.

След като Фед създаде 8 трилиона долара базови пари, той гарантира, че при равновесие някой в икономиката ще трябва да ги държи косвено като банкови депозити и фондове на паричния пазар или директно като физическа валута.

Всички увеличени резерви - и свързаните с тях банкови депозити - не носеха никаква доходност. Някой трябваше да ги държи, но никой не искаше. В момента, в който някой притежател се опиташе да вложи парите „във“ ценна книга, продавачът на тази ценна книга веднага изкарваше парите обратно „навън“. Дългосрочните ценни книжа, включително ДЦК, бяха доведени до рекордни оценки, тъй като инвеститорите, банките и пенсионните фондове, които изпитваха глад за доходност, не можеха да толерират света на постоянните нулеви лихви, създаден от централните банки.

След като създаде токсична комбинация от излишни банкови депозити и спекулации, търсещи доходност, Фед гарантира, че ще последва нестабилност.

Както писах във Financial Times през януари 2022 г., напомня Хасмън, чрез безмилостното лишаване на инвеститорите от безрискова възвръщаемост, Федералният резерв породи спекулативен балон при всички активи, който сега може да остави инвеститорите с малък, но бездоходен риск.

Инвестиционните загуби се появиха от началото на 2022 г. насам, както защото инфлационният натиск принуди Фед да нормализира лихвите след 13 години финансова репресия с нулева ставка, така и понеже екстремните оценки никога не се поддържат завинаги. Федералният резерв вече не може да осъществява паричната политика без изрично да плаща лихва на банките върху създадената от него ликвидност.

Внезапните банкови напрежения в САЩ и Европа, британската криза с пенсионните фондове миналата година, загубите на пазара на акции - всичко това са само симптоми на спихващ балон. Самият Фед технически би бил неплатежоспособен, ако трябваше да оценява активите си по пазарна стойност.

В отговор на неплатежоспособността на SVB, FDIC вкара синдик в банката, заличавайки акциите и необезпечените облигации. Това беше и остава правилният подход към банковата несъстоятелност. Най-големият банков фалит в историята на САЩ – този на Washington Mutual през 2008 г. – не оставя ярък в паметта, защото също беше решен по този начин. FDIC пое фалиралата банка. Акционерите и необезпечените кредитори бяха обречени да загубят в тази ситуация. Вложителите не загубиха нищо.

Въпреки че решението на FDIC за покриване на незастрахованите депозити остава спорно, увеличената застраховка на депозитите, финансирана от по-високи такси на банките, може да стане необходима за определен период от време. Спестителите не са виновни, че банковата система се дави в излишни депозити.

Спестителите като цяло са пленници на догматичния „режим на изобилни резерви“ на Фед. Докато не прекратят този порочен експеримент, монетарните власти в света ще продължат да се борят за създаване на нови специални програми, акроними и механизми за спешни случаи, за да управляват света на постоянните усложнения, които експериментът създаде.