Бързите лихвени повишения на Европейската централна банка (ЕЦБ) са забавили скромно инфлацията миналата година, но по-големият ефект се очаква едва през 2024 г. Това се казва в икономическия бюлетин на регулатора, публикуван в понеделник и цитиран от Ройтерс.
ЕЦБ повиши лихвите с общо 375 базисни пункта от миналия юли насам в опит да ограничи инфлацията, достигнала двуцифрени стойности миналата есен, като тя едва ли ще се върне към целта на банката от 2% преди 2025 г.
„Очаква се по-голямата част от ефекта върху инфлацията да бъде наблюдаван в периода от 2023 г. нататък, като този ефект ще достигне връх през 2024 г.“, посочват от ЕЦБ.
„Смята се, че затягането на политиката е забавило инфлацията с около 50 базисни пункта през 2022 г., а ефектът на понижение върху инфлацията се очаква да е средно около 2 процентни пункта в периода 2023-2024 г.“, се казва още в бюлетина.
Инфлацията все още е на ниво от 7% в 20-членната зона, а основният ценови ръст се оказва особено упорит, което означава, че забавянето ще отнеме повече време, въпреки че цените на суровините и енергоизточниците намаляват.
От ЕЦБ посочват също, че ефектът на лихвените повишения върху растежа е по-бърз и банката вече ограничава активността, което, на свой ред, охлажда търсенето и възпира покачването на цените.
„Предаването [на ефекта] към икономическата активност е по-бързо, като се очаква ефектът върху ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) да стигне връх през 2023 г. и да има низходящо влияние от 2 процентни пункта средно за периода 2022-2025 г.“, добавят от банката.
Паричната политика обикновено работи със закъснение от 12 до 18 месеца и някои от членовете на ръководството на банката използваха този аргумент да забавят темпа на лихвени покачвания до 25 базисни пункта този месец с довода, че предишните покачвания все още оказват ефект в икономиката.
От ЕЦБ посочиха също, че свиването на портфейла от правителствен дълг се очаква да увеличи доходността по 10-годишните облигации с 55 базисни пункта през периода от 2022 г. до 2025 г.


Варна попадна в обсега на GPS войната
Делът на разрешенията за трудова заетост у нас е с 20% повече от средното за ЕС
Какви са нагласите към ваксинациите сред родителите в България?
Българите искат енергийна независимост, но цената на прехода вече изяжда доходите им
Храните в България са поскъпнали с над 50% за 5 години
Възпалението: Защо понякога защитата на организма не спира навреме
Сривът на Уолстрийт поставя под въпрос инвестициите в AI
Икономиката на САЩ върви към забавяне, потребителите са по-изплашени от 2008 г.
Постоянната работа от вкъщи е най-обещаващото предимство на AI
Кои са елитните севернокорейски хакери, пълнещи хазната на Ким Чен Ун
Dodge пуска готови за монтаж HEMI V8 с мощност до 1025 к.с.
Защо модерните фарове струват цяло състояние
Собственици на новата Toyota RAV4 пропищяха от проблем с интериора
Mercedes EQS отива за скрап след само 4 години
Какво става с двигателя след само две смени на маслото за 112 000 км
Големият син на Ашли Симпсън върви по стъпките ѝ
90 дни без топла вода в София: Манолова посочи кога "Топлофикация" дължи неустойки
Тейлър Суифт обича да казва, че вече е омъжена жена
Бургундските якета превзеха есента
Металургията формира 18% от БВП: Йотова призова за по-амбициозно развитие на индустрията
преди 3 години Сега кардиналният проблем не е при Европейската централна банка (ЕЦБ). Сега злокобният проблем за възникващите европейски щети е ползваният създаващ щети метод за работа на Министерствата на финансите от еврозоната. В създадените условия ЕЦБ е жертва на европейската финансова грешка. ЕЦБ няма решаваща роля за спасение от сегашните европейски щети, защото водещият причинител не е в нейна компетентност. отговор Сигнализирай за неуместен коментар