Уолър от Фед: Опасенията за няколко банки не трябва да променят политиката

Кристофър Уолър, който е член на Управителния съвет на Федералния резерв, заяви, че не е ясно дали скорошните банкови сътресения в САЩ ще доведат до значително по-затегнати условия за кредитиране в страната. Той допълни, че централните банкери не трябва да позволяват притесненията за няколко кредитора да попречат на борбата им с инфлацията, съобщава Bloomberg.

„Позволете ми да заявя недвусмислено – работата на Фед е да използва паричната политика, за да постигне двойния си мандат, а в момента това означава повишаване на лихвите, за да се пребори с инфлацията“, каза Уолър в петък. „Не подкрепям промяната на посоката на паричната политика заради притесненията от неефективно управление на няколко банки“, добави той, опровергавайки аргументите на някои критици, че Фед трябва да вземе под внимание загубите в балансите на банките, които се дължат отчасти на по-високите лихви.

Уолър направи коментара си по време на събитие в Осло, организирано от централната банка на Норвегия (Norges Bank) и Международния валутен фонд.

Служителите на Фед отложиха повишаването на лихвените проценти тази седмица след 10 поредни увеличения, за да си дадат повече време за анализ на въздействието на по-високите лихви и последните банкови проблеми върху икономиката. Централните банкери предупредиха също, че разходите по заемите ще трябва да се повишат повече от предварително очакваното, за да се овладее стабилно високата инфлация.

Данните, публикувани тази седмица, показаха, че общата инфлация се е забавила, но базисната, която премахва волатилните елементи като цените на храните и енергията, продължава да се ускорява с темп, тревожен за служителите на Фед, в това число и Уолър.

„Базисната инфлация просто не помръдва и това вероятно ще изисква допълнително затягане с цел да се понижи“, призна той.

В сряда Фед остави референтната си лихва по федералните фондове в целевия диапазон от 5% до 5,25%. Новите очаквания на банкерите включват възможно повишение на основния лихвен процент до 5,6% тази година, според медианните прогнози, спрямо 5,1% през март.

Уолър, който е известен като един от най-ястребово* настроените представители на институцията, заяви през май, че иска да разбере повече за това как банковите фалити от по-рано тази година могат да доведат до свиване на кредитирането, което от своя страна може да забави растежа.

„Положението в момента не е същото като това от 2007-08 г., когато банките държаха някои наистина лоши, токсични активи, които никога нямаше да станат по-добри“, отговари Уолър на въпрос от петък. „Хората се изплашиха и избягаха, а ние се намесихме, създадохме ликвидни структури и заменихме част от депозитното финансиране.“

 „В момента всичко изглежда спокойно в банковата система“, продължи той.

Уолър обясни, че централната банка има отделни, целеви инструменти, за да постигне финансова стабилност. Той също така каза, че затегнатите кредитни условия, наблюдавани досега, не са в крак с тенденцията, видима преди фалита на някои регионални американски банки.

„Въпреки че условията на банките за кредитиране са по-затегнати от март, промените досега са в съответствие с това, което банките правят, откакто Фед започна да повишава лихвените проценти преди повече от година“, каза Уолър в своите коментари. „Все още не е ясно дали напрежението в банковия сектор напоследък е допринесло за по-строгите условия за кредитиране.“

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - бел. ред.