Корпоративното кредитиране в еврозоната спада за пръв път от 8 години

Кредитирането към бизнесите в еврозоната е спаднало за пръв път от осем години, засилвайки доказателствата, че стръмните повишения на основните лихви от Европейската централна банка натежават на икономиката, съобщава Bloomberg.

Кредитирането на нефинансови корпорации се е свило с годишен темп от 0,3% през октомври, показаха данни от вторник. Това е първият спад от 2015 г., когато дългосрочните заеми на ЕЦБ, известни като TLTRO (целеви дългосрочни операции по рефинансиране), заедно с началото на количественото облекчаване, сложиха край на три години понижения.

В същото време показателят М3 – широка мярка за парите в обращение, се понижава за четвърти пореден месец.

Данните, които излизат малко над две седмици преди последната среща на ЕЦБ по паричната политика за 2023 г., подчертават колко тежко серията от 10 поредни повишения на лихвите е ударила търсенето в 20-членната еврозоната. Брутният вътрешен продукт е спаднал с 0,1% през третото тримесечие, а гуверньорът Кристин Лагард каза в понеделник, че очаква растежът да остане муден.

Новите прогнози на ЕЦБ, които ще бъдат публикувани на 14 декември, ще покажат дали има вероятност тази тенденция да продължи и през следващата година. Някои анализатори се опасяват, че това може и да се случи.

„Значителното забавяне при кредитирането на частния сектор е обезпокоително“, заяви Пийт Кристиансен, главен стратег в Danske Bank. „Поглеждайки към 2024 г., вероятно ще видим слаба динамика на кредитирането, подобно на епизода, преди да бъдат въведен TLTRO инструментът“, допълни той.

Банките изплатиха бързо подобни заеми през последната година, изтривайки активи за над 1,5 трлн. евро, държани от ЕЦБ и националните банки. Официалните лица освен това спряха да реинвестират постъпленията по някои падежиращи облигации.

Паричните агрегати отразяват още по-слабото търсене на кредити и по-големия интерес към депозити. Отделно проучване на ЕЦБ показа, че банките затягат условията за кредитиране към компаниите от еврозоната.

М1, мярка за валутата в обращение плюс овърнайт депозитите, се понижава през цялата 2023 г. и е потънал с 10% през октомври, тъй като парите се пренасочват към срочни депозити с по-висока доходност. Тази година е първият период на свиване от средата на 80-те години, откогато датират първите данни.

По-голямо негативно влияние от по-дългосрочните финансови пасиви, заедно със спад в кредитирането на правителства, също е допринесло за понижението при М3. Тази мярка е отчитала спадове и преди – в шест от седемте месеца до май 2010 г., и може да продължи да го прави.

„Докато ЕЦБ свива баланса си, можете да очаквате естествен спад на М3“, казва Луи Харо от Credit Agricole. „Това ще продължи и през 2024 г., тъй като изплащанията на TLTRO заеми ще продължи да свива баланса на ЕЦБ сравнително бързо“, посочва още.