Банките в еврозоната трябва да са готови за по-нестабилни източници на финансиране

Банките в еврозоната трябва да се подготвят за риска източниците на финансиране да станат „по-нестабилни“ през следващата година, предупреждава висшият банков надзорен орган в региона.

Европейската централна банка, която наблюдава най-големите банки в еврозоната от ноември 2014 г., казва, че кредиторите устояват добре на високите лихвени проценти, пазарните сътресения и икономическото напрежение през 2023 г. и приключват годината със солидни капиталови и ликвидни позиции, пише FT.

Предизвикателствата пред сектора обаче остават. „Устойчивостта, която виждаме, не трябва да води до самодоволство, тъй като все още има значителни несигурности и рискове“, коментира Андреа Енрия, напускащият поста си на ръководител на висшият банков надзорен орган. От следващия месец той ще бъде заместен от германския икономист Клаудия Бух.

Енрия казва, че ЕЦБ вече е притиснала две банки да увеличат ликвидните си позиции, така че да могат да оцелеят за по-дълъг период, без да се нуждаят от изключителна подкрепа. Надзорният орган също така е поискал от трета банка да създаде специфичен за валутата буфер за ликвидност.

ЕЦБ е поставила и допълнителни капиталови изисквания към осем банки поради излагането им на финансиране с ливъридж. Година по-рано това е констатирано като проблем при три банки.

Централната банка не посочва кои са кредиторите, от които е поискала да осигурят допълнителен капитал или ликвидност.

В своята надзорна перспектива ЕЦБ отбелязва „голямата несигурност“ пред перспективите за растежа на еврозоната, както и „по-строгите условия на финансиране и засиленото геополитическо напрежение“, риска от по-високи цени на храните и горивата и сценарият с „по-високи лихви за по-дълго време“. Според централната банка всичко това може да доведе до нови сътресения на финансовите пазари.

Оценката е направена седмица, след като данни на Европейския банков орган показаха нарастващи печалби и по-висока възвръщаемост на акционерите от големите европейски кредитори, чиито акции се търгуват при далеч по-ниски оценки в сравнение с техните конкуренти в САЩ.

„Въпреки че нарастващите лихвени проценти имат положително въздействие върху рентабилността, банките трябва да са подготвени да се справят с по-нестабилни източници на финансиране, по-високи разходи за финансиране, потенциален спад в качеството на активите и по-нататъшно преоценяване на финансовите пазари в краткосрочен и средносрочен план“, коментират от ЕЦБ.

Централните банкери на еврозоната задържаха лихвените проценти на ниво от 4% през декември и намалиха прогнозите си за основната инфлация за 2023 г. и 2024 г. в знак, че икономическият натиск може да отслабва. Все пак войната между Израел и Хамас и продължаващите сблъсъци в Украйна замъгляват перспективите пред следващата година.

Икономическата несигурност и по-високите лихвени проценти могат да затруднят банките да финансират техните дейности. Финансовият стрес допринесе за фалита на няколко американски банки през пролетта, както и форсира придобиването на Credit Suisse от UBS.

ЕЦБ заяви, че иска банките да се справят с „недостатъците“ в своите рамки за активи и пасиви, които са предназначени да гарантират, че нуждите им от финансиране са удовлетворени. Това включва разнообразни източници на финансиране, за да не се разчита прекалено много на депозити, краткосрочни пазари или друг вид финансиране, както и изготвяне на планове за действие в извънредни ситуации за това как биха се справили с краткосрочно напрежение на пазарите.

Банковият надзор на ЕС изтъква и недостатъци в управлението на кредитния риск и как банките оценяват вероятността от неизпълнение на задължения. Слаба е и оценката за управлението на рисковете, свързани с климата и околната среда, от банките.

„От 2024 г. ЕЦБ все повече ще прилага механизми и инструменти за ескалация, включително мерки за принудително изпълнение и санкции, за да гарантира, че банките ще се справят с тези недостатъци““, посочва Енрия. Той отново припомни плановете за по-строги действия срещу банки, които се бавят при отстраняването на проблеми в балансите им.

Междувременно швейцарският финансов регулатор Finma призовава за повече правомощия за надзор на банките. Органът публикува във вторник доклад от 84 страници за фалита на Credit Suisse. В документа се посочва, че крахът на 167-годишната банка е резултат от „неадекватно прилагане на нейните стратегии, повтарящи се скандали и управленски грешки“.

Томас Хирши, ръководител на кризисния отдел на Finma и банковия отдел, коментира, че регулаторът е забелязал проблемите в Credit Suisse рано и е „използвал пълния си набор от инструменти“, за да се опита да стабилизира банката. „Въпреки че действията имаха ефект, те не успяха да преодолеят причините за загубата на доверие, като недостатъци в прилагането на стратегията и в управлението на риска“, добавя той.

Финансовата регулаторна система на Швейцария отдавна е критикувана в международен план за това, че ѝ липсва авторитет и налага минимални наказания за злоупотреби.

В доклада Finma казва, че за да подобри надзора върху финансовия сектор, ще трябва да може да глобява компании. Органът призовава също така за въвеждане на режим на висши мениджъри, подобен на системата в Обединеното кралство, където има много по-голяма лична отговорност на ръководителите.

Призивите са подобни на това, което коментира миналия месец Серджо Ермоти, главен изпълнителен директор на UBS, която се съгласи да погълне Credit Suisse през март. Ермоти призовава за реформи на швейцарските банкови правила.

Сред основните констатации на парламентарната група, която беше натоварена да анализира колапса на Credit Suisse, е, че регулаторът е твърде слаб, за да се справи адекватно с банкови кризи.

От 2012 г. швейцарският регулатор е провел 43 предварителни разследвания срещу банката за потенциални изпълнителни производства, издала е девет порицания, повдигнала е 16 наказателни обвинения и е завършила 11 изпълнителни производства срещу банката и три срещу физически лица.

Регулаторът изтъква, че постоянно е информирал Credit Suisse за рисковете, призовавал е за подобрения и е налагал широкообхватни мерки, вкл. капиталови и ликвидни мерки, намеса в управлението и възнагражденията на банката и ограничения върху бизнес дейностите.

Между 2018 г. и 2022 г. Finma е извършила 108 надзорни прегледа на място в банката и е регистрирала 382 точки, изискващи действие, 113 от които са класифицирани с висок или критичен риск. Органът заключава, че с това е изчерпал своите възможности и законови правомощия.