Имат ли всъщност принос централните банкери за забавянето на инфлацията?

Централните банкери, които са в основата на повишенията на лихвите през последните две години, извършени с цел овладяване на скока на цените, от няколко седмици са в центъра на дебат, търсещ отговор на въпроса дали те наистина са допринесли за забавянето на инфлацията, пише AFP.

Управителите на централните банки са хвалени понякога в медиите заради това, че са на крачка от това да успеят да спечелят "облога" срещу повишението на цените, но също са и обект на сериозни атаки.

"Заслугата за постигнатия успех не е нито на Федералния резерв (Фед) на САЩ, нито на централните банки в целия свят", написа носителят на Нобел за икономика Джоузеф Стиглиц в списание American prospect.

Според левия икономист "цените на автомобилите, петрола, хранителните продукти и други стоки не са се понижили благодарение на действията на Фед, а поради факта, че въпросът с недостига им е бил решен поне частично". Те са били източник на инфлация, определяна от икономиста като временна.

Според него повишаването на лихвите е неефективно, тъй като инфлацията е породена от сътресения в енергийния сектор и веригите за доставки - две кризи, настъпили заради пандемията и войната в Украйна.

Повишението на лихвите не влияе върху тези извънредни ситуации, но оказва ефект, когато става дума за охлаждане на "прегряла" икономика: по-високите лихви оскъпяват тегленето на кредит за компаниите и домакинствата и ги приканват да харчат по-малко.

В крайна сметка това затягане води до забавяне на икономиката, което може да доведе до рецесия, а инфлацията спада. Този път обаче икономиката не е прегряла и въпреки това инфлацията е отслабнала.

"Това, което направиха, със сигурност вървеше в правилната посока, но последствията бяха второстепенни", посочва пред AFP Алън Блайндър, професор по икономика в американския университет Princeton, който също изтъкна двата удара върху световната икономика като основна причина за инфлацията.

"Иронията е, че им се приписват повече заслуги, отколкото заслужават за намаляването на инфлацията, след като бяха обвинявани прекомерно за това, че са оставили ситуацията извън контрол", заяви той в началото на енергийната криза през 2021 г.

Дебатът за това откъде тръгва инфлационната криза продължава, като някои смятат, че тя е била подхранвана основно от енергийната криза и проблемите с доставките, а други я обвързват с търсенето, материализирано от щедрата бюджетна подкрепа заради пандемията.

В този дебат между теоретиците на "преходната" инфлация, свързана с външни сътресения, и поддръжниците  на "постоянната" инфлация, вторите настояват, че без решителни действия на централните банкери инфлацията би излязла извън контрол.

Домакинствата и компаниите "щяха да очакват, че инфлацията ще остане висока и ще се разпростре върху цялата икономика", заяви през декември Беноа Можон, който е начело на икономическите проучвания в Банката за международни разплащания.

Тогава работниците биха поискали "още по-високи увеличения на заплатите", каза той, коментирайки проучване на институцията, базирана в Швейцария, чиито акционери са централни банкери.

Именно благодарение на твърдия тон на ръководителите, служителите са останали под контрол и така е била избегната инфлационна спирала, при която увеличенията на възнагражденията биха подхранили инфлацията. Подобна ситуация се наблюдава през 70-те години на миналия век, твърдят защитниците на централните банкери.

Кой тогава има право? Проучване на компанията Allianz Trade показа, че Федералният резерв е допринесъл с 45 на сто за забавянето на инфлацията, докато останалата част произтича от нормализирането на производствените вериги по целия свят. Този процентен дял е съпоставим с този на другите основни централни банки.

"Можем да анализираме ситуацията, като кажем, че целият свят има право", потвърди пред AFP Максим Дарме, автор на проучването. "Можем обаче и да заявим, че тези, които мислят, че инфлацията е само преходна, игнорират напълно влиянието на централните банки".

(БТА)