Федералният резерв няма алтернатива на "изчакването и наблюдението"

Фразата „повишена несигурност“ едва ли описва адекватно текущото състояние на американската икономика, да не говорим за трудната позиция, в която се намира Федералният резерв. Войната в Близкия изток може рязко да повиши цените на петрола. Въведените вече мита, както и вероятността от нови, ще повишат разходите за потребителите и производителите, създавайки токсична комбинация от по-бърза инфлация и нарастваща безработица. Какво може да направи една централна банка в такава ситуация?

Допълнително утежнявайки ситуацията, Белият дом изразява твърдо своето мнение: незабавно понижение на лихвените проценти. Федералният резерв си позволи да не се съгласи на заседанието си на 18 юни, като остави основния лихвен процент непроменен на ниво между 4,25% и 4,5%, и същевременно даде сигнал (както и преди), че по-късно през годината се очакват две понижения с по четвърт пункт.

При изслушване в Конгреса във вторник председателят на финансовата институция Джеръм Пауъл се сблъска с още критики. И все пак това решение в стил „изчакваме и наблюдаваме“ изглежда правилно, пише Bloomberg.

Разбира се, в някои отношения последните икономически данни засилват аргументите в полза на облекчаване на паричната политика. Индексът на цените на личното потребление (РСЕ), изключващ волатилните цени на храните и енергоносителите, който е предпочитаният от Федералния резерв показател за инфлацията, е нараснал с 2,5% на годишна база за периода до април - забавяне спрямо 2,7%, доближавайки се до целта от 2%. Макар че равнището на безработица остава стабилно на равнище от 4,2%, пазарът на труда показва признаци на отслабване, като компаниите наемат по-малко, а участието на хората в трудовата сила намалява.

Проблемът е, че несигурните перспективи около търговските мита на президента Доналд Тръмп и енергийните разходи увеличават риска от ново повишение на цените. Според прогнозите на Федералния резерв се очаква основната инфлация в САЩ да достигне 3,1% до края на годината. Централната банка трудно би могла да прогнозира това и едновременно да обяви незабавно намаление на основната лихва.

Наистина, критик би могъл съвсем основателно да попита защо Федералният резерв предвижда две малки намаления на лихвите до декември, при положение че очаква инфлацията да се ускори. Мненията в паричния орган всъщност са станали малко по-„ястребови“* спрямо предишната прогноза през март - тогава четирима от членовете на финансовата институция не очакваха понижения до края на годината, докато сега са седем - но това не беше достатъчно, за да промени средната прогноза за лихвения процент. В най-добрия случай, т. нар. „точков график“ за бъдещата парична политика дава ограничена, макар и полезна информация. Предвид сегашното ниво на несигурност той е по-добре да бъде пренебрегнат.

Определянето на правилното равнище на лихвите е достатъчно трудно и в настоящия момент, камо ли шест месеца напред. Пред Конгреса Пауъл каза, че паричната политика на Фед е „вероятно умерено рестриктивна“ - тоест с около един процентен пункт над т. нар. неутрална лихва, която нито стимулира, нито забавя икономическия растеж.

С оглед на риска от ускоряване на инфлацията, това изглежда разумно. Но трябва да се подчертае, че истинската стойност на неутралната лихва е неизвестна, и че по-ясни признаци на икономическо забавяне, от една страна, или на скок в инфлацията, от друга, могат да наложат отклонения от това равнище във всяка една посока.

Засега стратегията „изчакай и наблюдавай“ е най-доброто, което Федералният резерв може да направи. Инвеститорите биха били най-малкото объркани, ако Джером Пауъл и колегите му бяха направили нещо друго на заседанието през юни.

В същото време Белият дом би могъл да помогне на централната банка да изпълни ангажимента си за максимална заетост и бавна инфлация, като ѝ позволи да работи без натиск - и като възстанови поне някаква стабилност в търговската политика възможно най-скоро.