ЕЦБ запази лихвите без промяна, окуражена от устойчивата икономика на еврозоната

Европейската централна банка (ЕЦБ) запази основните лихвени проценти без промяна за второ поредно заседание, убедена, че икономиката на еврозоната може да удържи на натиска от митата на американския президент Доналд Тръмп и поредната политическа криза във Франция.

В четвъртък лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение бяха оставени на ниво от съответно 2%, 2,15% и 2,40%. Решението е в унисон с очакванията на икономистите и инвеститорите. Анализаторите не предвиждат повече понижения през този цикъл.

„Управителният съвет е решен да гарантира, че инфлацията ще се стабилизира на целевото ниво от 2% в средносрочен план. Той ще следва подход, основан на данните, за определяне на подходящата парична политика. Решенията за лихвените проценти ще се основават на перспективите за инфлацията и рисковете, свързани с нея, в светлината на постъпващите икономически и финансови данни. Не се ангажираме предварително с конкретно зададена траектория на лихвените проценти“, се посочва в изявление на паричния орган.

Тъй като в момента инфлацията кръжи около целевото равнище от 2%, а икономиката на 20-те страни от еврозоната се оказва устойчива в първите дни на по-високите търговски мита на САЩ, повечето представители на ЕЦБ са удовлетворени от настоящата парична политика, пише Bloomberg. Но те трябва да преценят и предстоящата промяна в политиката на Федералния резерв в САЩ, който се очаква да понижи разходите по заемите следващата седмица и може да допринесе за подновяване на подема на еврото, ако даде сигнал, че предстоят още намаления.

Движението на лихвените проценти

След като лихвите вече бяха намалени от 4% на 2% в настоящия цикъл на разхлабване, членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел, известна с „ястребовите“ си възгледи, се обяви категорично против поредно намаление. Тя предупреди, че инфлацията може да надхвърли очакванията в следващите години поради фактори като търговията и по-високите фискални разходи.

Други също не проявяват голямо желание за промяна в момента. Гуверньорът на Естонската централна банка Мадис Мюлер заяви миналата седмица, че е разумно „да се отдели време и да се наблюдават икономическите данни“, а финландският му колега Оли Рен посочи, че има „пространство за размисъл върху следващите стъпки“.

Но все още се наблюдават различия в мненията. Гедиминас Шимкус от Литва намекна за възможността за понижение през декември, като заяви, че цените могат да бъдат потиснати от силното евро, геополитическата несигурност или евтините азиатски стоки, които се пренасочват към Европа заради американските мита.

На този фон временният ръководител на Словенската централна банка Примож Доленц не изключи възможността следващата стъпка да бъде всъщност повишение.

Икономиката на еврозоната

Показателите след заседанието на ЕЦБ през юли сочат, че Европа се справя добре въпреки по-високите мита и продължаващата война на Русия в Украйна. Бизнес активността продължи да се разраства през август, а доверието сред германските компании достигна най-високото си ниво от 2022 г. насам.

По-внимателният поглед върху данните обаче разкрива и признаци на слабост. Пример за това са слабите инвестиции и потиснатото частно потребление през второто тримесечие след силен старт на годината, когато фирмите се втурнаха да изпреварят митата на Тръмп.

Инфлацията през август възлезе на 2,1% – малко по-бърза спрямо отчетената през юли, като основният показател се задържа на 2,3% за четвърти пореден месец. Растежът на заплатите се е забавил леко, но остава над нивото, което обикновено се счита за съответстващо на ценовата стабилност.

Прогнозата за следващите месеци

Новите прогнози на експертите на ЕЦБ представят картина на инфлацията, подобна на тази през юни. Те предвиждат средна инфлация от 2,1% през 2025 г., 1,7% през 2026 г. и 1,9% през 2027 г.

За показателя за инфлацията, който не включва волатилните цени на храните, се очаква средна стойност от 2,4% през 2025 г., 1,9% през 2026 г. и 1,8% през 2027 г.

Очаква се, че икономиката на еврозоната ще нарасне с 1,2% през 2025 г., което е ревизия в посока нагоре спрямо очакваните през юни 0,9%. Прогнозата за растежа през 2026 г. сега е малко по-ниска – 1%, докато тази за 2027 г. остава непроменена – 1,3%.

Кризата във Франция

Публичните финанси във втората по големина икономика в еврозоната остават голям източник на несигурност. Неспособността на Франция да се споразумее за бюджетни съкращения доведе до отстраняването на Франсоа Байру от поста министър-председател тази седмица. Неговият наследник Себастиен Лекорню – петият, заемал този пост за две години – трябва да намери подкрепа в силно фрагментиран парламент, за да ограничи най-големия дефицит в ЕС.

Нестабилността доведе до по-високи разходи по заемите на Франция в сравнение с Италия, която има по-нисък кредитен рейтинг.

България в еврозоната

По-рано днес председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард приветства гуверньора на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев като наблюдател в Управителния съвет на ЕЦБ. Днешното заседание е първото, на което той присъства като наблюдател, преди официално да заеме мястото си в органа от 1 януари 2026 г. 

В публикация в социалните мрежи Лагард припомни, че остават малко повече от 100 дни до официалното присъединяване на България към еврозоната и публикува снимка, на която се ръкува с гуверньора на БНБ, предаде БТА.

"След малко повече от 100 дни България ще стане 21-вата страна, която ще приеме нашата единна валута. Радвам се да приветствам управителя на Българската народна банка Димитър Радев в Управителния съвет. Той ще участва в нашите заседания като наблюдател до присъединяването на България на 1 януари", написа Лагард в социалната мрежа Х.

На 8 юли Европейският парламент и Съветът на ЕС окончателно одобриха присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.