Стана ли UBS твърде голяма за Швейцария?

UBS Group AG и Швейцария са в конфликт относно това как една богата, но малка страна с ограничени фискални ресурси трябва да бъде домакин на една от най-големите банки в света.

Швейцарското правителство иска банката да поеме повече капитал, за да се справи с бъдещи кризи. Берн представи на 6 юни рамка на законопроект, който може да принуди UBS да добави до 26 млрд. долара към капиталовия си буфер, пише Bloomberg.

UBS твърди, че такова изискване ще я направи неконкурентоспособна и се готви за три години лобиране и публично позициониране, докато законопроектът се разглежда от швейцарския парламент.

Капиталовите резерви на UBS са обект на безпокойство за Швейцария след фалита на местния конкурент Credit Suisse през 2023 г. Решението на правителството беше да посредничи за поглъщането на Credit Suisse от UBS.

Размерът и сложността на обединеното дружество биха направили почти невъзможно за страната да се справи с друга подобна криза. Оттук и решимостта на правителството да увеличи капитала на UBS, така че банката да е по-малко вероятно някога да се нуждае от скъпоструващо спасяване.

Тъй като компромис не се вижда, някои инвеститори смятат, че UBS може да няма друг избор, освен да напусне Швейцария. Според тях е ясно, че правителството и финансовите регулатори на страната смятат банката за „твърде голяма“. Напускане на Швейцария е малко вероятно, но вече не е немислимо.

Какво предлага правителството

Най-съществената част от предложените промени е мярка, която би изисквала от UBS да увеличи размера на капитала, държан в основното си звено в Швейцария, срещу потенциални загуби в чуждестранни звена до 100%. Правителството на страната изчислява, че само това може да увеличи капиталовите изисквания на UBS с до 23 млрд. долара.

По-малко значими, но все пак важни, са потенциалните счетоводни промени в начина, по който банките трябва да определят количествено активите, които понякога могат да бъдат отчетени като капитал, включително отсрочени данъчни активи и вътрешен софтуер. Правителството е предложило по-строг подход към тези елементи, които, според него, могат да добавят още 3 млрд. долара към капиталовите изисквания на UBS.

Взети заедно, реформите биха могли да доведат до увеличаване на коефициента CET1, поддържан от UBS - индикатор за финансова сила, който сравнява собствения капитал, абсорбиращ загуби, с рисково претеглените активи, до около 17% от 14,3% в края на първото тримесечие, според Берн. Това съотношение може да спадне до около 15%, ако UBS предприеме действия за компенсиране на мерките.

Швейцарските реформи ще увеличат нуждите на UBS от капитал. Графика: Bloomberg

Въпреки че по-високите капиталови изисквания за банките обикновено се считат за мярка, която ги прави по-устойчиви във време на криза, те имат своята цена. Тези мерки засягат рентабилността, потенциално увеличават разходите за бизнес дейности, като кредитиране, и ограничават способността на банката да изплаща пари на инвеститорите.

Какво прави UBS, за да се справи със ситуацията

Основният отговор от страна на UBS досега е лобиране, включително публично заявяване няколко пъти, че планираните капиталови правила не са адекватен отговор на срива на Credit Suisse. Банката настоява, че мерките ще ѝ навредят, а оттам – и на швейцарската икономика.

„UBS категорично не е съгласна с предложеното екстремно увеличение на капиталовите изисквания“, посочва се в изявление на банката от 6 юни. Кредиторът вероятно ще продължи да лобира, като се има предвид, че предложението за законови промени ще трябва да премине през продължителни законодателни процедури и може да се промени, преди да влезе в сила.

Съществуват и все още неопределени периоди на поетапно въвеждане, което ще даде на UBS още повече време за адаптация.

Една от възможностите за UBS е да премести капитала си от чуждестранните дъщерни дружества към компанията майка, според правителството. Това е процес, който банката вече е започнала.

Тя би могла също така да продаде активи, което ще намали размера ѝ и, следователно, капиталовите изисквания. Банката вече се договори да продаде своя хедж фонд O'Connor на Cantor Fitzgerald.

Ако обаче това се окаже, че не е достатъчно? Има по-радикални начини за решаване на капиталовия недостиг, включително емитиране на акции и намаляване на плащанията към инвеститорите, за да се запазят печалбите.

Правителството посочва в доклада си от 6 юни, че „необходимото натрупване на капитал в идеалния случай може да се постигне без набиране на капитал, без прекомерно ограничаване на органичния растеж и без прекомерно намаляване на разпределенията“.

Друг възможен подход, предпочитан от някои швейцарски законодатели, би бил промяна на правната структура на UBS, така че лицето на най-високо ниво притежава директно всички дъщерни дружества. Настоящата структура има „банка майка“ между тях, което прави всяка ликвидация на отделни звена по-трудна.

Ръководителите на UBS предполагат, че един от начините за облекчаване на опасенията на правителството относно потенциално бъдещо спасяване е трайно ограничаване на размера на инвестиционната банка.

Могат ли да се очакват по-драматични промени?

Чуват се гласове, които предупреждават, че може да е необходима тектонична промяна, ако швейцарското правителство не прояви гъвкавост относно исканията си. Варианти, които теоретично са на масата, включват преместване или сливане, или придобиване от банка, която не е швейцарска. Последното ще позволи промяна на седалището, за да се избегнат правилата.

UBS дори е оценила потенциално преместване на централата си, ако швейцарското правителство се придържа към исканията си, въпреки че анализаторите смятат подобен ход за малко вероятен. Все пак банката като бранд разчита на привлекателността на Швейцария като убежище за парите на ултрабогатите.

Швейцарската политическа система, основана на консенсус, означава, че никоя отделна партия не може да доминира в законодателния дневен ред, а всички имат различни мнения по въпроса. Може да е от полза за UBS фактът, че най-голямата единична група в парламента, Швейцарската народна партия, е като цяло против значително по-високите капиталови изисквания.

Новият закон също така се нуждае от мнозинство в двете камари на парламента. Ако камарите не са съгласни, те ще започнат да преразглеждат законопроекта и ще удължат процеса по приемането му.

Това означава, че се подготвя сцена за дългогодишни преговори. Това дава на UBS не само време да се подготви, но и да продължи усилията си да повлияе на правителството. Позицията на страната като сигурно убежище за богатите по света вече претърпя няколко удара.

Публикуването на законопроекта от правителството е първата стъпка в един много дълъг процес. Кабинетът ще финализира проекта и ще предложи промените на парламента, който се очаква да ги обсъди през 2027 г. Новият закон е малко вероятно да влезе в сила преди 2029 г. Тъй като UBS лобира пред законодателите, има вероятност проектът да бъде смекчен.

Властите в Швейцария предлагат период на поетапно въвеждане между шест и осем години, след като промените бъдат договорени, което означава, че банката може да получи време до 2035 г. и дори по-късно, за да се съобрази с новите изисквания.