Федералният резерв - на разстояние от политиката на всяка цена

Годината започна динамично за Федералния резерв на САЩ, който отново се оказва под политически натиск от страна на президента Доналд Тръмп.  Наскоро председателят на Фед Джером Пауъл разкри, че е обект на наказателно разследване, свързано с разходите по ремонта на централата на институцията. Паралелно с това той отново бе подложен на публични критики от Тръмп, който го обвинява, че не понижава лихвените проценти достатъчно бързо. Въпросът е дали този нарастващ натиск би могъл в крайна сметка да промени курса на Фед.

Деан Тодоров, директор за България в iBanFirst, представи оценката на компанията по темата.

Подобно на Канадската централна банка, от Фед се очаква да запази лихвените проценти без промяна на заседанието си на 28 януари. На първо място съществува техническа причина за това. Централните банки рядко предприемат промени в паричната политика през януари. Обикновено те изчакват натрупването на повече макроикономически данни, които да дадат по-ясна представа за състоянието и посоката на икономиката в началото на годината, преди да вземат решение – най-често през март.

Друга причина е устойчивостта на американската икономика. Икономистите остават разделени относно перспективите за растеж през 2026 г. Част от тях очакват продължение на тенденциите от 2025 г., с т.нар. К-образна икономика, характеризираща се със силни различия между секторите и доходните групи – едните в подем, другите в отчетлив спад. През миналата година например периодът не беше благоприятен за заетите в публичния сектор и в производството. Други анализатори обаче очакват повторно ускоряване на растежа през втората половина на годината, подкрепено от понижения на лихвите, по-ниски цени на енергията и фискални стимули – включително мерките за директна подкрепа на домакинствата, споменати от администрацията на Тръмп в края на миналата година. Това е сценарият, който iBanFirst счита за най-вероятен.

Последните макроикономически данни не дават на Фед основания за прибързани действия. Инфлацията остава над целевото равнище от 2%. През декември общата инфлация при потребителските цени достигна 2,7% на годишна база, в съответствие с очакванията, докато базисната инфлация – по-показателна за подлежащите ценови тенденции – се оказа малко под прогнозите, на ниво от 2,6%. Ценовият ефект от протекционистки политики, който будеше сериозни опасения, не се материализира. В някои сегменти, като домакинските уреди, дори се наблюдават отчетливи понижения на цените – спад от 4,3% на годишна база.

Това е положителен сигнал и отразява като цяло доброто финансово състояние на американските компании, които предпочетоха да поемат по-високите мита чрез ограничено свиване на маржовете, вместо да ги прехвърлят върху потребителите. Същевременно ситуацията напомня колко e важно да се избягват прибързани изводи и прекомерно тълкуване на политическите процеси. Мрачните сценарии, които се появиха след т.нар. „Ден на освобождението“ през април миналата година, засега не са се сбъднали.

Що се отнася до пазара на труда, той губи инерция, но далеч не се срива. Създаването на работни места в частния сектор, измервано от ADP, показва средно увеличение от 11 750 работни места седмично през четирите седмици до 20 декември. Това съответства на отчетените по-рано този месец 50 хил. нови работни места извън земеделието през декември, по данни на Министерството на труда. Макар темпът да е по-нисък спрямо година по-рано, това не представлява сериозен повод за тревога. Пазарът на труда се охлажда, но не навлиза в рецесия.

Американската икономика вероятно се нуждае от допълнителна подкрепа. Тази подкрепа обаче следва да бъде предоставена, след като Федералният резерв придобие по-голяма яснота за реалното състояние на икономиката в началото на годината. Според оценката на iBanFirst това ще се изрази в едва две понижения на лихвените проценти, с общ размер от 50 базисни пункта – сценарий, който със сигурност няма да бъде посрещнат с одобрение от Белия дом.