Управителят на БНБ: На финалната права сме да изпълним условията за присъединяване към еврозоната

България все още не се намира в лоша позиция по отношение на присъединяването към еврозоната – голяма част от пътя е изминат чрез присъединяването на страната ни към Европейския банков съюз и на българския лев към Европейския валутен механизъм. Това мнение изрази управителят на БНБ Димитър Радев на конференцията „България в еврозоната – какво следва за бизнеса“, организирана от Американската търговска камара в България (АТК).

Според него позицията на страната ни е уникална – България е единствената страна в ЕС, която е член на Европейския банков съюз, но не е член на самата еврозона. „Втората причина е, че България е една от страните в ЕС, наред с Дания, чиято валута е част от Европейския валутен механизъм", посочи Радев. По думите му бизнесът става все по-активен за присъединяване на страната ни в еврозоната. Той се надява да има работещ парламент и политическа воля, тъй като едва тогава може да бъде изпълнена законодателната програма.

Управителят на БНБ подчерта, че България е на финалната права да изпълни условията за присъединяване към еврозоната. Той потвърди стабилността на валутния курс и състоянието на банковия сектор, който е добре капитализиран с показатели над средните за ЕС.

Какво предстои

Гуверньорът на БНБ се спря на три групи от предизвикателства, които трябва да бъдат преминати. „За да се финализира процесът успешно, трябва да се изпълнят номиналните критерии за конвергенция“, заяви Димитър Радев. Той потвърди, че единственият критерий, който в момента не изпълнява страната ни, е този за инфлацията.

Управителят на БНБ уточни, че втората група от задачите включва мерки срещу изпирането на пари, рамковата несъстоятелност и управлението на държавните предприятия. „Трябва да се изпълни законодателната програма“, посочи Радев като третата група от задачи, които са условие, за да си осигурим влизане в еврозоната.

Според него, когато се говори за законодателство, страната ни трябва да има работещ парламент и политическа воля, за да изпълни законодателната програма – условие за приемането в еврозоната. В тази връзка той съобщи, че Законът за БНБ е финализиран и ще бъде приет от управителния съвет на банката на 13 април, а веднага след това ще го представят на Министерство на финансите.

"Четвъртата група от задачи е свързана с техническата подготовка и с цялата логистика, свързана с процеса на присъединяване към еврозоната. Тук немалка част от тежестта пада върху БНБ и търговските банки", обясни Радев. Според него комуникационната кампания беше забавена много сериозно от политическите процеси, които протичат в нашата страна.

Гуверньорът на БНБ се надява, че консолидация с три важни измерения – политическо, институционално и фискално, ще гарантира успеха на присъединяването на България към еврозоната. „Политическото измерение означава работещ парламент и редовно правителство. Институционалната консолидация означава реформи, които да преодолеят все още сериозните институционални дефицити в страната, за да се постигне така необходимата институционална конвергенция“, смята Димитър Радев. Той напомни, че третото изменение на консолидацията е фискалната и от нея зависи да няма дисбаланси. „Това означава възстановяване на практиката от повече от 20 години на съставянето и упражняването на дисциплиниран бюджет“, настоява управителят на БНБ. Според него един реалистичен бюджет е важен инструмент и за намаляване на инфлацията. По думите му една средносрочна програма ще даде визия за образование, социална осигуреност и енергийна сигурност.

Проект за еврото

Заместник-министър на финансите Методи Методиев съобщи, че социологическо проучване в края на миналата година показва, че две трети от бизнеса подкрепя приемането на еврото. Той е категоричен, че държавата ще направи така, че разходите при влизането на България в еврозоната ще са най-малки.

"В процеса на изготвяне на проект на закон за въвеждане на еврото, са включени институциите, които имат пряко взаимодействие с бизнеса – БНБ, Министерство на финансите, Комисията за финансов надзор, министерствата от изпълнителната власт“, уточни Методиев и заяви, че са взети предвид техните становища.

Той съветва бизнесът трябва да се подготви да обозначава цените в лева и в евро. Методиев увери, че валутният курс, с който страната ни ще се присъедини към еврозоната, ще бъде такъв, какъвто е вече 24 години. Що се отнася до критерия за инфлация, зам.-министърът прогнозира, че в следващите месеци тя ще започне да спада. „Въпреки че държавата няма да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2024 г., страната ни продължава подготовката“, увери той.

Очакванията на бизнеса

Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България, заяви, бизнесът очаква предвидимост и подобряване на бизнес средата, което ще гарантира и влизането на свежи инвестиции в страната ни.

Според него вече се наблюдава обезценяване на българските компании, заради продължителния престой в предверието на еврозоната. „Това са послания към бъдещото правителство и хората и партиите и тези, които ще са ангажирани с икономическите политики. В крайна сметка пътят и задълбочаването на евроинтеграцията на България минава по пътя на еврозоната, минава по пътя на Шенген“, коментира Михайлов. Той очаква България да се позиционира като активен член в европейската общност и да участва много активно в решенията и дневния ред на Европа.

Поглед отвън

Андреа Доко Желюшич, изпълнителен директор на АТК Хърватия, потвърди, че приемането на еврото е послание към инвеститорите, по-ниски капиталови разходи и елиминиране на риска от превалутиране. Тя  разкри, че при приемане на европейската валута в Хърватия някои компании в сферата на услугите са вдигнали цените, но държавният инспекторат е наложил глоби в 300 случая. По думите ѝ Хърватия може да бъде добър пример за България по пътя към еврозоната.

Елиас Спиртуниас, изпълнителен директор на АТК Гърция, напомни, че южната ни съседка от 20 години е член на еврозоната. Той потвърди, че така страната е подобрила достъпа си до финансовите пазари, намалила е инфлационният натиск от 2001 година, а през 2008 година, когато започна кризата, инфлацията е останала стабилна, което е довело и до ръст на чуждите инвестиции. Той е категоричен, че предимствата за България след влизане в еврозоната ще са много, като сред тях е достъпът до пазар с 300 милиона потребители.