Попдончев, БСК: Без решение до юли няма да влезем в еврозоната от 1 януари 2026 г.

Ако България подаде искане за извънредни конвергентни доклади за влизане в еврозоната до началото на март, има време до края на юни да получим дата за присъединяване и 6 месеца – да се подготвим, а от 1 януари 2026 г. да работим с европейската единна валута. Това каза Станислав Попдончев, заместник-председател на БСК, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Проблемът е, че изглежда няма да отговорим на още един критерий извън инфлацията, каза той.

Според изнесените от Министерството на финансите данни на касова основа дефицитът е 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), което дава основания на някои икономисти да смятат, че дефицитът на начислена основа ще бъде над 3%, обясни Попдончев.

„Силно се надяваме, че данните, които излязат, ще бъдат до 3%. Проблемът е, че това няма как да стане до края на февруари, а по-скоро в началото на март“, каза още той. По думите му колкото до по-късно чакаме данни за различни макроикономически показатели, толкова повече намалява вероятността извънредните доклади да бъдат изготвени така, че да имаме решение до края на юни.

„Нямаме ли решение до средата на годината, присъединяване от 1 януари 2026 г. е почти невъзможно“, каза той.

Относно опасенията, че България може да приеме еврото по курс, различен от фиксирания, Попдончев обясни, че това са спекулации, които нямат основание.

„Един от основните документи, които се приемат при членството на една държава в еврозоната, това е регламентът за валутния курс към еврото. Валутният курс се предлага от ЕК след съгласуване с ЕЦБ. Решението се взима от всички държави членки на еврозоната и държавата, която приема еврото, с единодушие. Никой не може да наложи валутен курс от този, на който ние сме приели да се присъединим“, каза той.

На какво се дължи високата инфлация на Хърватия?

Според експерта липсва факторен анализ на причините.  Той припомни, че през 2022 г., когато страната е получила решение за присъединяване към еврозоната, средногодишната инфлация там е била 10,7%, а в България – 13%. Миналата година Хърватия имаше 8,4% средногодишна инфлация, България – 8,6%. Тази година Хърватия е с 4%, т.е. наблюдаваме все пак тенденция на забавяща се инфлация в Хърватия, каза той.

Икономистът отчете бурно нарастване на брутния вътрешен продукт в страната след влизането в еврозоната с очакван ръст на икономиката от 3,6% при 0,6% средно за еврозоната.  

„Еврозоната ускорява всички процеси – както положителните, така и отрицателните, ако има такива“, каза той.

Попдончев посочи, че и средният ръст на заплатите в страната е много висок, като за 2023 г. е бил 15,9%, а в публичния сектор – 32%, заради реформа за изравняване на възнагражденията в различни институции. Това води до по-мощно потребление, по-голямо вътрешно търсене и повишаване на цените на някои стоки и услуги, коментира той.

Попдончев отбеляза, че Хърватия е приела два пакета антиинфлационни мерки, но с оглед на днешната ситуация ефектът им не е много добър.

Политиката с таван на цените видимо не дава ефект, каза още той.

„Опитът показва, че таванът на цените води до две неща – едното е спекула, а другото е изчезване на някои стоки от пазара. Със сигурност таваните на цените не могат да бъдат вечни. Когато те престанат да действат, това ще доведе още повече до повишаване на крайните цени. Това го наблюдавахме в Унгария по време на ковид кризата. Пазарът е най-добрият регулатор. Когато инфлацията изпреварва ръстът на доходите – въпреки че в Хърватия не е така, с времето ръстът се балансира. Дори и при тях, макар и по-бавно, отколкото им се иска, тенденцията е надолу и очакванията на ЕК са за по-ниска инфлация за следващата година“, отбеляза експертът.

Попдончев подчерта и че тази година хърватите ще постигнат и Маастрихтския критерий за публичен дълг към БВП, въпреки че е влязла в еврозоната, без да отговаря на критерия. По думите му страната е успяла да свали дълга с близо 4,5-5 процентни пункта при дефицит от 2,1% от БВП. Очевидно са намерили бюджетни резерви и със собствени приходи са успели да възстановят част от публичния си дълг, каза още той.

След влизането на страната в еврозоната кредитният рейтинг на страната се повиши два пъти, допълни експертът. Същевременно отново посочи, че липсва анализ дали се дължи на еврозоната или на други фактори.  

„Всички изследвания, които икономисти са правили при влизането на други държави в еврозоната – ефектът на инфлацията е между 0,1% и 0,3% и този ефект се изчерпва в рамките на между 3 и 9 месеца, а Хърватия е в еврозоната от две години“, каза още той.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да намерите тук.