Уолстрийт бие тревога заради дълга на САЩ и този път си струва да се вслушаме

Ще фалират ли САЩ?

Илюстрация на Чичо Сам с обърнати джобове навън – това е корицата на най-влиятелното американско новинарско списание... през март 1972 г., припомня The Wall Street Journal.

Алармата за дългова криза е чудесна възможност за компаниите, които предлагат златни монети и съмнителни финансови продукти. Тя обаче накара умните, искрени хора да изглеждат глупаво, когато нищо не се случи.

Защо някои се притесниха изведнъж? Защото математиката става обезсърчителна, като лихвите по дълга надхвърлят 1 трлн. долара годишно, а Вашингтон действа безразсъдно. Дори хора, които са отправяли предупреждения в миналото, заслужават второ (или трето, или четвърто) изслушване.

Мениджърът на хедж фондове Рей Далио има какво да каже по темата – той е автор на книгата „Как страните фалират“. 172-ият най-богат човек в света има убедителни аргументи. Далио казва пред Bloomberg, че дава на Америка „три години, плюс-минус една година“, за да предотврати икономически „инфаркт“.

Питър Орзаг, главен изпълнителен директор на инвестиционната банка Lazard, писа наскоро, че „тези, които се оплакваха от неустойчивостта на разходите и нивата на дълга“ по време на неговото управление, „сякаш чуваха воя на вълците“. Сега и той е притеснен, защото вълкът „дебне много по-близо до нашата врата“.

Пакетът от данъчни и разходни мерки, изпратен до Сената, вече официално наречен „Един голям, красив законопроект“, може да действа като стръв за бюджетни вълци. Той би добавил около 3 трлн. долара към нивата на дълга на САЩ през следващото десетилетие в сравнение със съществуващите оценки. Ако някои временни елементи от него станат постоянни, сумата се увеличава на 5 трлн. долара, според Комитета за отговорен федерален бюджет.

За да има ясна перспектива – федералният бюджет за плащане на лихви тази фискална година е по-голям от бюджета за отбрана и от медицинската програма Medicaid, взети заедно.

Освен това оценките на Бюджетната служба на Конгреса предполагат, че пазарът на облигации не само ще толерира скок в разходите, но и ще стане по-спокоен по отношение на него. Ако доходността по 10-годишните държавни облигации остане на днешното ниво от около 4,4% за следващото десетилетие, тогава това ще струва още около 1,8 трлн. долара разходи за лихви през този период.

А какво ще стане, ако доходността вместо това скочи в порочен кръг? Шефът на JPMorgan Джейми Даймън предупреди за последствията: „Ще видите пукнатина на пазара на облигации.“

Пазарът на облигации обаче не се срива току-така. Това не се случи дори когато доходността по 30-годишните облигации наскоро достигна следкризисния си връх. Затова на кого да вярваме – на спокойните инвеститори или на някои богати експерти?

Друг мениджър на хедж фондове, Пол Тюдор Джоунс, нарича парадокса “kayfabe“ – точно с термина от професионалната борба за представяне на инсценирани ситуации като автентични. Тези, които знаят, че числата не са устойчиви, с удоволствие прекратяват недоверието си, докато шоуто продължава.

Министърът на финансите Скот Бесънт потвърждава, че САЩ никога няма да обявят фалит по дълга си. И това не е задължително обаче – бързата инфлация би постигнала същото, ако Федералният резерв трябваше да се притече на помощ чрез мярка, наречена фискално господство.

Коя е повратната точка за пазара на облигации, за да се премине от леко безпокойство към загриженост, която сама се подхранва? Бившият главен икономист на Международния валутен фонд Кенет Рогоф, експерт по дълговите кризи, обясни през април, че това „никога няма да бъде въпрос на проста аритметика“.

„Почти всеки фалит на държава – било то чрез пълен фалит, или висока инфлация, се случва много преди дълговите сметки да започнат да не излизат“, казва той.

Въпреки предположенията на Далио, невъзможно е да се знае кога предсказателите ще се окажат прави. Да помислим за закона на Щайн: „Ако нещо не може да продължава вечно, то ще спре.“ (Противно на градската легенда, това не е изречено от Бен Щайн, който играеше скучния учител по икономика в „Почивният ден на Ферис Бюлер“, а от баща му Хърб, истински икономист.)