Димитър Чобанов: Няма нужда плоският данък да бъде променян

Няма нужда плоският данък да бъде променян – той работи добре и постига целите си – полага се повече труд, хората да се опитват да бъдат по-производителни, да имат по-високи доходи. Това мнение изрази Димитър Чобанов, изследовател в Института за икономика и политики, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Той съобщи, че що се отнася до текущото изпълнение на бюджета, плоският данък е единственият, който в момента се изпълнява по план. „При всички останали големи данъци, включително осигуровките, имаме по-слабо представяне от заложеното в бюджета“, уточни икономистът.

Плосък vs прогресивен данък

Той подчерта, че плоският данък осигурява много добра предвидимост на приходната част и събираемост дори по време на кризи.

Димитър Чобанов даде пример с финансовата криза през 2008-2009 г. и Covid кризата, започнала през 2020 г., когато приходите от данъка върху личните доходи пострадаха в по-малка степен в сравнение с по-волатилните в такива периоди приходи от корпоративното облагане или при потреблението.

Данъци и инвестиции

Икономистът напомни, че честа критика към плоския данък е, че той не е допринесъл за повече инвестиции в България, но обърна внимание, че привличането и задържането на тези инвестиции не е резултат само от един фактор, какъвто е данъчното облагане.

„Важна е цялостната среда за бизнес – какво се случва с останалите регулации, какви разходи прави бизнесът, когато работи или при стартиране, доколко качествена е защитата на правото на собственост, дали инвестициите са гарантирани или е възможно бизнес да бъде отнет по нечестен начин“, отбеляза анализаторът.

Чобанов посочи, че в същото време има примери за дейности като IT и аутсорсинг бизнеса, които са пряко обвързани с благоприятното данъчно облагане и в момента процъфтяват.

По-високи данъци, повече опитите за избягването им

„Плоският данък, при който всеки допълнителен лев, заработен от труд, се облага по един и същи начин, е много различен от прогресивните данъци в развитите икономики“, поясни икономистът. Чобанов изтъкна, че откакто тези икономики са преминали към подобни данъци, развитието им значително се е забавило, а при някои дори е спряло.

„Един от факторите за това е безспорно данъчната система и облагането на личните доходи, тъй като ако бъдат облагани прекомерно, хората с повече възможности и по-голяма производителност, бягат от икономиката – или не плащат данъци в нея, или се опитват да ги прикриват“, даде пример анализаторът.

Той обърна внимание, че при опит за повишаване на данъчното облагане, ще има опити и за избягването му. И добави, че поставените цели за по-високи приходи, които са основната идея на данъчното облагане по принцип, няма да бъдат реализирани в планирания размер.

Приходите в бюджета – проблемът не е в данъците

Чобанов е убеден, че проблемът с изпълнението на приходите в държавния бюджет не се дължи на данъчното облагане в страната, а е изцяло свързан с разходната част.

„След повишаването на разходите, особено през последните две-три години, те вече съставляват не 40%, а 45% от БВП, докато при нормални обстоятелства приходната част може да гарантира 40%“, подчерта той.

По думите му, това е причината да започнат претенциите да се променят данъците. Икономистът смята, че всъщност това, което трябва да се промени, е да се върне разходната част към поносими за икономиката нива и да бъде замразена в рамките поне на година, за да настигнат приходите разходите.

„В противен случай рискуваме тази година дефицитът да бъде по-висок от миналата и по-нисък от следващата“, предупреди той.

Нужна ли е цялостна промяна на данъчната система в България? Какъв е пътят за стабилизиране на публичните финанси? Как политическата несигурност се отразява на икономиката на страната в дългосрочен период?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.