Учен: България има основание да направи нумизматичен музей

С изключителната концентрация на антични съкровища България има основания за създаването на специален музей, в който да ги изложи. Тази препоръка даде акад. Франсоа дьо Калатай, президент на Кралската академия на Белгия, постоянен представител на Генералния секретар на Международния съюз на академиите и член на Научния комитет за хуманитаристика към „Science Europe“, Белгия, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Той отбеляза, че страната ни е уникална, защото с натрупване на злато в съкровища в Античността сред първите пет – три са открити по нашите земи – Варненското, Вълчитрънското и Панагюрското.

Доц. д-р Валентина Григорова, преподавател в Университета по застраховане и финанси (УЗФ), смята, че има необходимост от сериозна институционална подкрепа. „Редица български музеи – Варненският археологически музей и музеят в Пловдив поставят акцент върху своите нумизматични експозиции“, подчерта тя. По думите ѝ научните изследвания също имат нужда най-вече от сериозна институционална подкрепа. „България кандидатства за домакинство на Международния конгрес по нумизматика в София и това изисква участие на държавата и университетите", отбеляза доц. Григорова. Тя се надява, че ще се намери финансова, организационна и маркетингова подкрепа, за да се популяризират археологическите богатства на страната ни.

Акад. Дьо Калатай подчерта, че за няколко години българският „дрийм тийм“ по нумизматика – доц. Валентина Григорова, проф. Диляна Ботева от СУ „Св. Климент Охридски“, Юлиана Цедкова, Лили Грозданова и проф. Иля Прокопов, успяват да публикуват редица научни публикации, да организира семинар по нумизматика на международно ниво.

Доц. Григорова обърна внимание на изследванията с проф. Иля Прокопов на протопарите във Варненския некропол където е намерено най-старото обработено злато в света. „Тези малки миниатюрни кръгчета са с тегло между 0,1 и 0,45 грама и ги проследяваме в широк географски обхват в цялата съвременна българска територия – от Дуранкулак до района на Драгоман, както и по поречията на Струма и Джерман. Те представляват ранна форма на пари от благороден метал, предхождаща монетите“, обясни доц. Григорова.

По думите ѝ цивилизацията там е познавала металургията на изключително високо ниво и това предполага развитие на търговия в широка географска зона. Тя добави, че край Варна са намерени най-малките късчета скъпоценните камъни в историята, които са фасетирани по начин, сравним със съвременните техники. „При обработката на златото се наблюдават и следи от платина и иридий, които не се сплавят, а остават като малки частици на повърхността“, разказа доц. Григорова и смята, че това поражда много въпроси за произхода на златото и технологиите, използвани в праисторическата епоха.

Акад. Франсоа дьо Калатай даде пример с древния град Пистирос, близо до днешните град Септември и село Ветрен, където гърците и Филип II са създали търговски център (емпориум) за обмен с тракийските племена. При откритото при професионални разкопки съкровище се намират монети с образите на Филип II, Александър Македонски и Лизимах. Според него по „количеството отсечени монети можеш да оцениш какво е влязло в един регион“, и това показва значението на нашите земи от периода на Александър Велики с разпространението на гръцката култура и края на I век сл. Хр. и по време на Римската империя.

„Златото и среброто в България и Румъния е колосално по-обем и не се наблюдава никъде по света и по Средиземноморието в гръко-римския свят“, категоричен е ученият.

Какво ни разказват античните пари? Как да се популяризират съкровищата на България?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.