Защо Азия инвестира агресивно в Световното първенство по футбол?

Азия никога преди не е имала по-силно присъствие на Световно първенство по футбол, било то на терена или извън него.

Рекордните 6 азиатски от общо 32  национални отбора ще се състезават в провеждания на четири години глобален футболен турнир, който започва в Катар в неделя. Базираните в Азия компании междувременно съставляват 9 от 14-те партньори на ФИФА и спонсори на Световното първенство, пише Nikkei Asia Review.

Това е забележима промяна от преди 20 години, когато Япония и Южна Корея бяха съвместни домакини на първото Световно първенство, проведено в Азия. Тогава само 6 от 15-те спонсори на събитието бяха от сраните домакини, а останалите - от Европа и САЩ.

Спонсорството е важно за ФИФА, глобалният футболен регулатор. След правата за излъчване те са най-големият източник на приходи за организатора на Световното първенство, като представляват 1,35 млрд. долара, или 29%, от общите му бюджетни приходи за 2022 г. Приходите от продажба на права за излъчване възлиза на 2,64 млрд. долара.

Поддръжниците на турнира са разделени на два лагера: партньори, чиято стратегическа асоциация е свързана с ФИФА, а не със Световното първенство, и глобални и регионални спонсори, чието участие е свързано конкретно със събитието. Регионалните спонсори популяризират своите марки на вътрешните пазари, а глобалните го правят по целия свят.

Сред първите спонсори на тазгодишното Световно първенство е индийският образователен стартъп Byju's, чието участие е налице въпреки факта, че индийският национален отбор няма да участва. Подобен е случаят с четири спонсора от Китай и един от Сингапур.

Hyundai-Kia от Южна Корея, чийто национален отбор успя да се класира, също е сред тазгодишните спонсори. Още шест са от страната домакин Катар, чийто отбор автоматично се класира за турнира като домакин.

Въпреки че азиатските отбори все още съставляват сравнително малка част от отборите, които участват, спонсорите от региона се надяват да достигнат до широката публика, както у дома, така и в чужбина. ФИФА съобщи, че турнирът през 2018 г. в Русия е бил гледан от 1,6 милиарда души в Азия, или 43% от общия брой зрители.

„Азиатските телевизионни пазари са големи, макар че на база на глава от населението може би не са толкова доходоносни, колкото другаде по света“, коментира Саймън Чадуик, професор по спорт и геополитическа икономика във френското бизнес училище Skema, пред Nikkei Asia. „Някой обаче подозира, че финансовата привлекателност на силно цифровизираните азиатските пазари ще нарасне през следващите 10 години“, добавя той.

На Световното първенство през 2018 г. три от първите пет страни по размер на аудиторията се намират в Азия, въпреки че националните отбори на Индонезия, Индия и Китай – трите най-многолюдни държави в региона – не участваха. Тази ситуация се повтаря и през 2022 г.

Такива данни помагат за насърчаване на спонсори като Byju.

Азиатската аудитория на Световното първенство по футбол расте през последните години. Източник: Nikkei

„От известно време е налице обща тенденция за присъствие на азиатски спонсори във футбола, като тези от Индия са само малка част, което означава, че включването на Byju е голямо нещо“, изтъква Арунава Чаудхури, индийски спортен консултант, който е работил с големи европейски клубове като Байерн Мюнхен и Манчестър Сити. „Те виждат спорта като начин да се свържат с потенциални потребители, като същевременно накарат широката общественост да научи за тяхната марка и продукти“, добавя Чаудхури.