Как американските микрочипове захранват руските военни въпреки санкциите?

Отделно проучване на Royal United Services Institute е установило, че руската армия използва над 450 различни вида компоненти, произведени в чужбина, в своите 27 най-модерни военни системи, включително крилати ракети, комуникационни системи и комплекси за дигитална война. Много от тези части се произвеждат от известни американски компании, които създават микроелектроника за щатската армия.

„В продължение на десетилетия неруските високотехнологични системи и технологии станаха по-напреднали и наистина се превърнаха в индустриални и глобални стандарти. Така руската армия, както и нейната цивилна икономика, станаха зависими“, коментира Сам Бендет, съветник в Центъра за военноморски анализи.

Масовото разпространение и широкообхватните приложения на такива технологии ги накараха да се преплетат в глобалните вериги на доставките и следователно станаха по-трудни за контролиране. Междувременно санкциите срещу Русия са до голяма степен ограничени до западните съюзници на Украйна, което означава, че много държави продължават да търгуват с Русия.

„Трудно е да спрем конкретно гражданската микроелектроника да пресича границите и да се включва в световната търговия. От това се възползва руската индустрия, както и руската армия и нейните разузнавателни служби“, казва Бендет.

Търговията между Русия и Китай се засилва

Тези търговски потоци могат да бъдат хаотични. Обикновено една пратка може да бъде продадена и препродадена няколко пъти, често чрез законни фирми, преди в крайна сметка да достигне до неутрална държава посредник, където след това да бъде продадена на Русия.

Данните сочат, че Китай е най-големият износител към Русия на микрочипове и други технологии, ползвани в различни машини на бойното поле.

Търговците от Китай (включително Хонконг) обхващат повече от 87% от общия руски внос на полупроводници през четвъртото тримесечие на 2022 г., в сравнение с 33% през същото тримесечие на 2021 г. Повече от половината (55%) от тези стоки не са произведени в Китай, но вместо това са изпратени до Русия през базирани в Китай и Хонконг посредници.

„Това не бива да се приема като изненада, защото Китай наистина се опитва да натрупа и да извлече печалби и ползи от факта, че Русия е икономически изолирана“, споделя Олена Юрченко, съветник в Съвета за икономическа сигурност на Украйна.

Търговското министерство на Китай не е отговорило на запитването за коментар относно констатациите. Руското правителство също не е откликнало.

Междувременно Москва е увеличила вноса си от т.нар. посреднически страни в Кавказ, Централна Азия и Близкия изток, сочат данни за националната търговия.

Износът за Русия от Грузия, Армения и Киргизстан например нарасна през 2022 г., като превозните средства, самолетите и плавателните съдове представляват значителен дял от този ръст. Същевремнно износът на Европейския съюз и Обединеното кралство за тези страни се е увеличил, докато пряката им търговия с Русия се е сринала.