IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Пътят на Европа към последното място е постлан с регулации

От сливания до изкуствен интелект - агресивното създаване на правила на ЕС пречи на способността му да се конкурира с Китай и САЩ

18:45 | 17.02.24 г. 3
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Времената за Европа са смиряващи. Континентът едва избегна рецесия в края на миналата година, докато САЩ процъфтяваха. Отдавна губи от САЩ в развитието на изкуствения интелект и от Китай при електрическите автомобили, пише Wall Street Journal.

Има една сфера обаче, където Европейският съюз (ЕС) все още води в света: регулациите. Поставяйки стандарти за регулиране на сливанията, въглеродните емисии, неприкосновеността на данните и конкуренцията в онлайн търговията, ЕС сега иска да направи същото с изкуствения интелект (AI). През декември Европейската комисия представи всеобхватни регулации, които забраняват определени видове AI, строго регулират други и налагат огромни глоби на нарушителите. ЕК може да разследва отношенията на Microsoft с OpenAI като потенциални антиконкуренти.

Никога преди твърдението „Америка въвежда иновации, Китай копира, Европа регулира“ не е улавяло толкова добре сравнителното предимство на всеки регион.

Технократите в Брюксел не са срещу свободния пазар. Точно обратното: те вярват в свободната търговия, за разлика от САЩ и Китай. Голяма част от регулациите им целят да защитят потребителите и конкуренцията от намесата на национални правителства.

Има обаче сделка между защитата на потребителите и мотивите за печалба, която движи инвестициите и иновациите, а ЕС може би бърка тази сделка.

За да запазят конкуренцията например, европейските регулатори се противопоставят на сливания, които оставят само шепа мобилни оператори на пазара. В резултат на това в Европа сега има 43 групи, управляващи 102 мобилни оператора, обслужващи население от 474 млн. души, докато САЩ имат три основни мрежи за население от 335 млн. души, посочва консултантът в телекомуникациите Джон Странд. Китай и Индия са дори по-концентрирани.

В резултат на това европейските мобилни оператори плащат една трета от това, което американците плащат. Но е и причина защо европейските телекоми инвестират само наполовина на клиент и мрежите им са съизмеримо по-лоши, казва Странд. „Да получиш 5G сигнал в Германия е като да откриеш поддръжник на Байдън на митинг на Тръмп“, казва той. Поставянето на европейските мрежи на равни нога със САЩ би струвало около 300 млрд. долара, изчислява той.

Това има косвени ефекти върху европейския технологичен сектор. Продажбите на шведския производител на телекомуникационно оборудване Ericsson в Европа страдат отчасти заради факта, че много оператори са твърде малки и нерентабилни, за да преминат към най-новите 5G мрежи. „Европа даде приоритет на по-краткосрочните ниски потребителски цени за сметка на качествената инфраструктура“, каза главният изпълнителен директор Бйоре Екхолм в Давос по-рано този месец. „Много съм загрижен за Европа. Трябва да инвестираме много повече в инфраструктура, в това да бъдем цифрови“.

Разбира се, икономиката на Европа се представя по-слабо поради много причини, от демография до енергийни разходи, не само заради регулациите. А американските регулатори не е като да бездействат. Все пак те са склонни да действат въз основа на доказателства за вреда, докато Европа действа въз основа на обикновената възможност. Този принцип на предпазливост може да задуши иновациите още при зараждането им.

От 2018 г. Общият регламент за защита на данните в Европа, или GDPR, наложи строги изисквания за събирането и използването на лични данни от сайтовете с глоби до 4% от световните продажби. Проучване на икономиста от Университета на Мериленд Джинджър Джин и двама съавтори установява, че това е потиснало европейските инвестиции в рисков капитал в сравнение със САЩ през следващите две години. Инвеститорите може да са избягвали бизнес модели, които не са в съответствие с GDPR или са по-малко ценни поради GDPR, казват те.

Историята може би е напът да се повтори с AI. От 2021 г. насам сделките с рисков капитал, свързани с AI, са привлекли 44 млрд. долара в Европа, което е приблизително равно на сумата в Китай, но само една четвърт от тази в САЩ, по данни на PitchBook, и разликата расте. Миналата година европейската AI индустрия предупреди законодателите, че техният закон за AI може „да доведе до високо иновативни компании, преместващи дейността си в чужбина [и] инвеститори, изтеглящи капитала си“.

Проектозаконът беше отслабен и дни по-късно френската Mistral AI, която се стреми да бъде европейски конкурент на OpenAI, затвори кръг за финансиране, оценяващ я на около 2 милиарда долара, според Bloomberg.

Европейските регулации имат протекционистки елемент, често създаден, за да удари американските технологични гиганти, като същевременно щади местните стартъпи. Въпреки това европейските стартъпи рядко се превръщат в гиганти и дори утвърдените компании са по-малки от конкурентите им в САЩ.

„Не мисля, че липсата на победители през последните десетилетия може да се отдаде на един единствен фактор“, казва роден в Европа основател на американска технологична компания. Но европейската регулаторна култура, включително прозаичните данъчни и трудови закони, е близо до върха, добавя той. „Простото предоставяне на опции за акции, например, е доста трудно в повечето европейски страни. Известно е, че е трудно да се разделим с служители, които се оказват неподходящи”.

В скорошно проучване McKinsey Global Institute отбеляза, че вътрешният пазар на Европа е по-голям от китайския и почти толкова голям, колкото този на САЩ. Но когато сравнява компании с приходи от над 1 млрд. долара, компаниите в САЩ са похарчили 80% повече за научноизследователска и развойна дейност, постигнали са с 30% по-висока възвръщаемост на капитала и с 1,3 пр.п. по-бърз растеж на приходите.

Тъй като САЩ и Китай влагат повече мускули в технологичното си състезание, Европа рискува да изостане още повече. Китай харчи 2% до 5% от БВП за индустриална политика – подкрепа на сектори, считани за стратегически – в сравнение с 1% в Европа, казват от McKinsey. През декември Брюксел одобри до 1,3 млрд. долара помощ за осем години за научноизследователска и развойна дейност, свързана с облачните изчисления, но това е само 4% от това, което облачното подразделение на Amazon инвестира за една година, отбелязат от McKinsey.

Ако Европа ще се конкурира със САЩ и Китай, ще трябва да преосмисли своя баланс между регулиране и иновации. Както германският министър на икономиката Роберт Хабек отбеляза миналата есен: „Ако Европа има най-доброто регулиране, но няма европейски компании, ние не сме спечелили много“.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 18:46 | 17.02.24 г.
Специални проекти виж още
Още от Новини и анализи виж още

Коментари

2
rate up comment 16 rate down comment 2
Dani_2077
преди 2 месеца
Много правилна и вярна статия.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 31 rate down comment 3
evlogi
преди 2 месеца
Ми то бюрокрация има навсякъде, но Европа е най-здраво затънала в лапите и.Пък бюрокрацията не създава друго,освен пречки и бумащини..Едно време Рейгън беше казал, че най-страшните думи в английският били I am from government and i am here to help.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още