Обсерватории, планетариуми и кръжоци приближават любители и учени до космоса

Една от най-старите и традиционни публични форми за представяне на астрономията е кръжокът по астрономия към Софийския университет, който функционира още от 1900 година. Тази инициатива не е прекъсвала дейността си вече 125 години. Това съобщи доц. Евгени Овчаров, катедра "Астрономия", към Факултета по физика на Софийски университет "Св. Климент Охридски", в предаването „Футуризъм“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Той обясни, че през различните епохи е имало разнообразни формати, но през последното десетилетие се е върнал най-близо до своя първоначален замисъл – всеки четвъртък през учебната година български астрономи и учени, които работят в страната или чужбина, представят своите изследвания и открития на достъпен език пред всички желаещи да присъстват.

„Сред лекторите често се включват популяризатори на науката и българи, които градят кариера в международни научни институти, но се връщат, за да споделят опит и впечатления“, посочи доц. Овчаров.

Той обясни, че кръжокът е достъпен за най-различна публика – от ученици, учители, студенти, до хора от различни професии и възрасти, всички обединени от желанието да научат повече за Космоса и най-новите астрономически открития. „За да се достигне до по-широка аудитория, лекциите се записват и се публикуват в YouTube, където аудиторията им продължава да расте. Всяка среща обикновено се посещава от около 70–80 души, което е доказателство за повишения интерес към космическите науки“, добави ученият.

Доц. Овчаров посочи, че астрономията в България се поддържа жива от многобройни обсерватории и планетариуми, разположени в големите градове на страната, където се организират обучения за деца, както и инициативи за възрастни и любители. В тези институции се провеждат редовни семинари, лекции и публични наблюдения на небесни тела, чиято цел е повече хора да се запознаят със света на науката и Космоса.

Една от най-старите обсерватории в страната – тази в Борисовата градина, също е ключово място за популяризиране на науката, но в момента сградата ѝ е в ремонт, отбеляза ученият. Той се надява скоро да приключат ремонтните дейности, за да се възобновят срещите на кръжока, както и редовните инициативи „отворени врати“. Тези събития включват наблюдения на по-ярки космически обекти, достъпни от територията на София, както и кратки лекции, изложби и други демонстрации, което привлича значителна аудитория.

Доц. Овчаров коментира и академичното обучение в катедра „Астрономия“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където се изучава магистърска програма „Астрономия и популяризация на астрономията“.

По думите му програмата съществува вече около 9 години и отговаря на интересите на хора, които са завършили други специалности, но желаят да се докоснат повече до астрономията и да станат популяризатори на науката. „Пълното професионално обучение на астрофизик изисква задълбочени познания по физика и математика, но програмата позволява на студенти от по-различни дисциплини да придобият основни научни знания и умения за комуникация на сложни концепции пред широка публика“, обясни ученият.

Част от завършилите магистратурата по „Астрономия и популяризация на астрономията“ вече се реализират професионално в астрономически центрове, разработват онлайн канали или създават образователни програми за деца. „Други използват наученото, за да разширят кръгозора си, а някои се насочват дори към сериозни научни проекти и докторантури“, каза още доц. Овчаров.

В момента в България се изпълняват няколко европейски и национални проекта, като програмата „Вихрен“, чиято цел е да привлича доказани български учени от чужбина за работа в наши институции. „В катедра „Астрономия“ също вече действат два мащабни проекта с подобно финансиране – свързани с откриването на екзопланети и използването на гравитационни вълни за изследване на ранната Вселена. Според учения изследователските екипи са многообещаващи и вече имат значителни открития, включително десетки нови екзопланети и публикации на световно ниво.

Доц. Овчаров смята, че развитието на науката в България е ключът към нейното популяризиране. Той отбелязва, че подкрепата от държавата не е на нивото, на което би трябвало да бъде, но все пак има позитивни стъпки, като Националната пътна карта за научна инфраструктура и проекти за модернизиране на телескопи в Рожен, Шуменския университет и Софийския университет. „За да се ускори процесът, е нужно по-добро финансиране и дългосрочна стратегия, която да задържи талантливите български учени в страната. Само при наличието на силна местна научна общност и добре обучени кадри може да се очаква масово и ефективно популяризиране на астрономията и всички свързани науки“, учеден е ученият.

Може ли любители в науката да се включат в обработката на данни от космически телескопи като TESS и да допринесат за откриването на екзопланети? Защо понякога се смесва астрономия с астрология или се преувеличава влиянието на т.нар. ретрограден Меркурий?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Футуризъм“ може да гледате тук.