Акциите на Alphabet скочиха с 8% в следпазарната търговия, след като инвеститорите отпразнуваха смятаните от тях за минимални последствия от историческата загуба миналата година в знаковото антитръстово дело, съобщава CNBC.
Миналата година бе установено, че Google държи незаконен монопол на основния си пазар на интернет търсачки.
Американският окръжен съдия Амит Мехта се произнесе против най-тежките последствия, предложени от Министерството на правосъдието, включително принудителната продажба на браузъра Chrome на Google, предоставящ данни, които помагат на рекламния бизнес на компанията да предоставя целеви реклами.
„Google няма да бъде задължена да се раздели с Chrome; нито съдът ще включи продажба под определени условия на операционната система Android в окончателното решение“, се посочва в решението. „Ищците са прекалили с искането за принудителна продажба на тези ключови активи, които Google не е използвала за налагане на незаконни ограничения.“
Мехта, който ръководеше съдебния процес за обезщетения през май, разпореди на страните да се срещнат до 10 септември за окончателното решение.
През август 2024 г. Окръжният съд на САЩ за окръг Колумбия постанови, че Google е нарушила раздел 2 от Закона Шърман и е държал монопол в областта на търсенето и свързаната с него реклама.
Антитръстовият процес започна през септември 2023 г.
„Сега съдът наложи ограничения върху начина, по който разпространяваме услугите на Google, и ще ни задължи да споделяме данните от търсенията с конкурентите“, заяви Google в публикация в блога си. „Имаме опасения относно това как тези изисквания ще се отразят на нашите потребители и тяхната поверителност и внимателно разглеждаме решението. Съдът призна, че отделянето на Chrome и Android би надхвърлило фокуса на делото върху разпределението на търсенето и би навредило на потребителите и нашите партньори.“
Една от основните области на фокус бяха ексклузивните договори, които Google имаше за разпространение.
В решението си от вторник Мехта заяви, че компанията може да извършва плащания за предварително инсталиране на продукти, но не може да има ексклузивни договори, които поставят условия за плащания или лицензиране.
Министерството на правосъдието поиска от Google да прекрати практиката на „принудителна синдикация“, която се отнася до сключването на определени сделки с компании, за да се гарантира, че търсачката ѝ остава подразбиращ се избор в браузърите и смартфоните.
„Днешното решение на съда признава необходимостта от мерки, които да отворят пазара за общи търсачки, който е замразен от повече от десетилетие“, заяви Министерството на правосъдието в прессъобщение. „Решението признава и необходимостта да се попречи на Google да използва същите антиконкурентни тактики за своите продукти с генеративен изкуствен интелект (GenAI), каквито е използвала, за да монополизира пазара на търсачки, а мерките ще засегнат GenAI технологиите и компаниите.“
Google плаща на Apple милиарди долари годишно, за да бъде търсачката по подразбиране на iPhone. Това е изгодно за Apple и ценен начин за Google да получи по-голям обем търсения и повече потребители.
Акциите на Apple поскъпнаха с 4% във вторник след затварянето на борсата.
„На Google няма да бъде забранено да извършва плащания или да предлага други възнаграждения на дистрибуторските си партньори за предварително инсталиране или поставяне на Google Search, Chrome или GenAI продуктите си. Прекратяването на плащанията от Google почти със сигурност ще нанесе съществени, а в някои случаи и фатални вреди на дистрибуторските партньори, свързаните пазари и потребителите, което не е в полза на широка забрана на плащанията.“
Google беше осъден и да отпусне контрола си върху данните от търсенето.
По време на съдебния процес за мерките през май Министерството на правосъдието поиска от съдията да задължи Google да споделя данните, които използва за генериране на резултати от търсенето, като например данни за това, върху какво кликват потребителите.
Във вторник Мехта постанови, че Google ще трябва да предостави определени данни от търсенето и данни за взаимодействието на потребителите, но „не и данни за рекламите“.
Google не е длъжен да споделя или предоставя достъп до подробни данни на рекламодателите.
Съдът ограничи наборите от данни, които Google ще трябва да споделя, и заяви, че това трябва да става при „обичайни търговски условия, които са в съответствие с настоящите синдикационни услуги на Google“.


7 мини са неутрализирали ВМС в Черно море
Рокади: „Булгартрансгаз“ и „Газов хъб Балкан“ официално с нови шефове
Кои са приоритетите на депутатите за есенната сесия на парламента
Стоян Колев се прибира!
PNC отчита повече разходи за хобита в САЩ
Продажбите на MiniMax се учетвориха в надпреварата за AI в Китай
Антъни Бурдейн: Задължителните книги на седмицата
Защо дакелите се търсят все повече
П. Димитров: Най-важната мишена за Иран не е България, а арабските страни
Mitsubishi обяви два нови модела, но загатна четири
Флагманът на Hyundai получи висок покрив и скенер за дупки
Suzuki Jimny на старо – какво да очаквате
Кога електронната ръчна спирачка се превръща в проблем
Lamborghini показа уникално Temerario Tricolore
Парламентът прие купуването на минни ловци втора ръка и оскъпените "Страйкър"-и
Обрат: Унгарското правителство обяви Русия за заплаха
Лидл България заслужи първата платинена акредитация от Investors in People у нас
Трагична развръзка: Откриха трупа на 7-годишното дете, изчезнало в морето край Созопол
Янка Тянкова: Предложенията за кандидати за членове ВСС от парламентарната квота са 26,
преди 11 месеца Естествено, продажбата на Хром или на Андроид бяха пълна глупост. Просто ще споделят повече данни за другите ***. отговор Сигнализирай за неуместен коментар