Намираме ли се в AI балон?

Това е най-големият въпрос в технологичния сектор и има широк спектър от гледни точки от всяка страна. Докато разходите, движени от изкуствения интелект (AI), водят до рекордни сделки и оценки, изглежда всички претеглят AI, както и потенциалния му срив, пише CNBC.

Икономическите балони се появяват с бързото покачване на пазарните стойности и цените на активите в определена област, което често е подхранвано от спекулации, а след това последвано от срив, по време на който мнозина изтеглят бързо парите си.

Над 1300 AI стартъпа в момента имат оценки над 100 млн. долара, а 498 са AI еднорози – компании с оценка от над 1 млрд. долара или повече, сочат данни на CB Insights.

Компании с мегакапитализация като Amazon, Meta и Microsoft харчат милиарди долари за изграждането на центрове за данни. Междувременно непрестанно се обявяват огромни сделки от играчи като OpenAI, Nvidia и други.

Еуфорията около разходите и сделките предизвикват паралели с дотком балона от края на 90-те години и дори с финансовата криза от 2008 г.

Други виждат силно търсене и технологична революция с пари, които са „добре похарчени“.

Ето какво казаха напоследък главни изпълнителни директори и различни експерти във връзка с този въпрос:

„Продължаваме да виждаме възможности, защото в крайна сметка, независимо дали има, или няма AI балон, всичко се свежда до реални пари, изразходвани за реални капиталови разходи... с много дълъг цикъл на финансиране пред нас“, коментира Аника Треон, глобален ръководител на отдел „Частно банкиране, управление на богатството и инвестиции“ в ING.

Треон казва, че макар компаниите да харчат зашеметяващата половина от оперативните си парични потоци за инициативи, свързани с изкуствения интелект, има повече от достатъчно капитал за финансирането им.

„Този ​​източник, тази писта за финансиране, не е нещо, за което според мен трябва да се тревожим“, коментира тя пред CNBC миналата седмица.

Общите разходи за изкуствен интелект се очаква да достигнат 375 млрд. долара тази година, а през 2026 г. – 500 млрд. долара, сочи доклад на UBS. Дали тези огромни разходи действително ще доведат до очакваната възвръщаемост на капитала, няма да стане ясно поне още година, смята Треон.

Въпреки това тя намира настоящия пазарен фон за оптимистичен. „Виждате по-добра парична политика, виждате по-благоприятна фискална политика, виждате силен ръст на печалбите и бум на капиталовите разходи“, коментира тя.

„Виждаме, че делът на икономиката, посветен на инвестиции в AI, е с близо една трета по-голям от дела на икономиката, посветен на инвестиции, свързани с интернет, по време на дотком балона. Така че смятаме, че има достатъчно аналогии, за да направим заключение”, коментира Джаред Бърнстийн, бивш председател на Съвета на икономическите съветници на Байдън.

Миналата седмица Бърнстийн заяви пред CNBC, че покачващите се цени на активите и екстремните оценки показват, че AI балонът е „вероятният резултат“. Той твърди, че балоните се определят от огромна разлика между нивата на инвестиции и действителните „достоверни очаквания“ за бъдещи печалби.

Бърнстийн посочва OpenAI, която вече е реализирала AI сделки за около 1 трлн. долара, включително проект за изграждане на център за данни на стойност 500 млрд. долара, въпреки че се очаква да генерира само 13 млрд. долара приходи.

Въпреки огромните разходи за изкуствен интелект на Великолепната седморка, Бърнстийн твърди, че тяхната печалба идва предимно от други области, като рекламите и облачните услуги.

„Ако всъщност погледнете инвестициите в AI, те са склонни да бъдат по-малък дял [от печалбите]“, посочва Бърнстийн. „Така че това всъщност допринася за хипотезата за балона“.