Израел увеличава бюджета си извънредно с близо 9 млрд. долара, за да покрие разходите за войната

Израелският кабинет е гласувал да увеличи тазгодишния бюджет, за да покрие разходите, свързани с войната с Иран през юни и продължаващите боеве в Ивицата Газа срещу групировката „Хамас“.

Корекцията се прави само пет месеца, след като предишният бюджет беше одобрен от парламента, и подчертава тежката цена, която продължаващата вече 22 месеца война на няколко фронта нанася върху икономиката на страната, пише Bloomberg.

Бюджетът за 2025 г. ще бъде увеличен – в очакване на одобрение от парламента, с повече от 30 млрд. шекела (8,9 млрд. долара). Това се равнява на 1,5% от БВП, според изявление на финансовото министерство на Израел. Целевият бюджетен дефицит ще бъде увеличен до 5,2% от БВП от сегашните 4,9%.

Израел се готви да засили военната си кампания в Ивицата Газа, за да унищожи останалите бастиони на „Хамас“ на палестинската територия. Премиерът Бенямин Нетаняху разреши настъпление на сухопътните войски към град Газа, фактическата столица на анклава, по-рано този месец, след като преди това заобиколи голяма част от района поради опасенията за живота на израелските заложници, държани там.

Решението беше критикувано от някои от основните съюзници на Израел в Европа и много израелци. Противниците на офанзивата смятат, че Нетаняху трябва да се стреми към прекратяване на огъня, за да се прекрати и войната, опустошила Ивицата Газа.

Определяната като терористична организация от САЩ и други страни групировка „Хамас“ се съгласи с нов план за прекратяване на огъня, предложен от Египет и Катар – ключови посредници между групата и Израел. Тел Авив още не е отговорил официално. Ако приеме последното предложение – което следва много други, отхвърлени от едната или другата страна тази година, офанзивата в град Газа вероятно ще бъде спряна или отменена.

Лъвският пай от допълнителните разходи на Израел – 28,9 млрд. шекела, ще бъде отпуснат за отбрана. Така най-големият бюджетен елемент ще се увеличи до 140 млрд. шекела, според проекторезолюция, видяна от Bloomberg. Това е приблизително два пъти повече от сумата, която Израел предвиждаше да похарчи преди избухването на войната, след като бойци на „Хамас“ атакуваха страната, убиха 1200 души и взеха 250 като заложници на 7 октомври 2023 г.

Приблизително 1,6 млрд. шекела са предназначени за дейността на Хуманитарната фондация за Газа. Това е спорен разпределител на помощи, създаден по-рано тази година, след като Израел спря агенциите на ООН да разпределят доставки на палестинци. Някои от крайнодесните министри на Нетаняху, включително Итамар Бен Гвир, казват, че Израел не трябва да финансира доставки на помощи.

Други 1,7 млрд. шекела ще бъдат заделени за лихвени плащания. Дългът на Израел се увеличава от началото на войната. Страната все още удържа рейтинга си А от S&P Global Ratings, същият като на Испания и само едно ниво под оценката на Япония.

Израел заяви миналия месец, че ще увеличи разходите за отбрана с 42 млрд. шекела през следващите две години, без да предоставя разбивка. Допълнителните средства включват пари, необходими за покриване на размяната на ракети между Израел и Иран през юни, водена в опит да се унищожат ядрените възможности на ислямската република.

Израелското финансово министерство обяви преди това, че държавните приходи тази година са надхвърлили очакванията. Това смекчава в известна степен въздействието на допълнителните разходи за отбрана и други политики върху бюджетния дефицит, според резолюцията. Въпреки това е обявено намаление с 3,35% за бюджетите на всички правителствени министерства през следващата година.

Според публикация на британския в. Guardian Израел ще отговори до петък относно новия план за прекратяване на огъня в Ивицата Газа, приет и от „Хамас“, след масовите протести на израелски граждани срещу войната. Според палестинските власти загиналите палестинци са над 62 хил. души.

Евентуално споразумение ще предвижда освобождаването на останалите около 20 живи израелски заложници, държани в анклава. Изглежда, че от „Хамас“ са намалили исканията си относно размяната на затворници за заложници, както и обхвата на поискана от Израел „буферна зона за сигурност“.

Според подробности за предложения план около половината от останалите живи заложници, както и телата на загиналите, ще бъдат освободени поетапно в замяна на около 150 палестинци, държани в израелски затвори, някои от които излежават доживотни присъди, по време на предвиденото 60-дневно прекратяване на огъня.

Въпреки че Израел заяви, че вече не се интересува от частична сделка, новото предложение за прекратяване на огъня го доближава до очертанията на споразумение, първоначално предложено от специалния пратеник на Доналд Тръмп Стив Уиткоф.

Израелски представители информираха, че Бенямин Нетаняху ще свика преговори по предложението през следващите няколко дни. Високопоставен израелски служител коментира пред AFP, че позицията на правителството не се е променила и поиска освобождаването на всички заложници при постигане на споразумение за прекратяване на огъня.