След 2 години във война първите западни танкове на Украйна още са на линия

След две години на активни бойни действия Украйна все още има останали на въоръжение от танковете Challenger 2, които получи от Великобритания. Според украинското издание Defense Ecpress Киев получи 14 танка, които военните определят като много маневрени и успешни за бойното поле в Украйна. Тяхната далекобойност надхвърля 5000 м, като максималната скорост на изстрелване, която са постигали украинските екипажи, е 8 изстрела в минута.

Британските танкове бяха първите, които Киев получи на въоръжение. Едва след това САЩ предоставиха своите Abrams, а Германия - Leopard. Държави от бившия социалистически блок пък предадоха множество танкове от съветско време.

Според анализатори украинската армия използва танковете Challenger 2 за операцията си в Курска област. За годините, в които ги използват, украинските военни са загубили 5 танка.

Русия окупира 1500 кв. км площ в лятната си офанзива

За трите летни месеца на 2025 година Русия окупира 1587 кв. км от територията на Украйна, изчислява украинския военен анализатор Олексанъдр Коваленко. Тези данни се потвърждават и от руски военни кореспонденти. Основно това са открити полета, горски насаждения и малки села, които са изцяло разрушени.

През август 2024 година Украйна направи щурм в Курска област и за броени дни превзе малко над  1100 кв. км. Според оценки на западни военни в първия месец в операцията  участваха към 10 хил. души.  Русия успя да си върне контрола върху територията с помощта на армията на Северна Корея.

За лятната офанзива руската армия не е постигнала оперативно-технически задачи, включително и поръчението на руския президент за създаване на буферна зона в Суми и другите области в близост до фронтовата линия.

Според оценките на украинското военно разузнаване до края на 2025 година Русия няма да успее да изпълни една от целите, които си е поставила - превземането на Донецка област в административните ѝ граници - вече повече от година руснаците правят опити да обкръжат Покровск.

Есенната офанзива на Русия вероятно ще цели превземането на Донецка област

След като Украйна укрепи фронтовата линия и изчисти пробивите около Добропиля руски елитни части от Сумска област се насочват към района за подсилване на настъплението, сочат данни на Института за изучаване на войната (ISW). Военните анализатори смятат, че основната цел на есенната офанзива на руските военни ще бъде превземането на Донецка област в административните граници.

Сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) за 1286-ия ден от пълномащабната война показва запазване на интензивността на бойните действия - 172, спрямо около 180-190 в последните дни. Русия е извършила 64 въздушни удара със 120 управляеми авиационни бомби. 20 от тях са в Сумска и Курска област. ВСУ съобщава още и за 4900 артилерийски обстрела и 5400 fpv-дрона по позиции на фронтовата линия и близките населени места. Прави впечатление, че в последните дни има леко намаляване на използваните артилерийски снаряди, особено след мащабния взрив във завод за барут в Рязанска област в средата на август. 

Покровското направление остава най-горещата точка на бойните действия. Там са регистрирани 80 битки. Интензивни са боевете в Лиманското направление (20), както и за  Купянск, където ВСУ съобщава за 14 директни бойни сблъсъка. 

Украинските ВВС съобщават за 150 дрона от различни видове, изстреляни по територията на страната в нощта срещу 2 септември. Със системите за ПВО и средствата за радиоелектронна борба са унищожени 120 от тях.

Американски частни компании могат да защитават интересите на САЩ в Украйна

Американският президент Доналд Тръмп може да изпрати частни военни компании да защитават интересите на САЩ в Украйна, както и да изграждат военни съоръжения пише британското издание The Telegraph. Така САЩ всъщност ще се присъединят към коалицията на желаещите да изпратят военни с миротворческа и сдържаща мисия в Украйна.

САЩ ще предложат еърполисинг, обучение на украински военни и покритие на мисии в Черно море като част от ангажименти, свързани с гаранциите за сигурност на Украйна, посочва британското издание.

Доналд Тръмп заяви на европейските лидери, събрали се на 18 август в Белия дом, че САЩ няма да участват с войски в Украйна, но обеща подкрепа за европейските войски - включително и въздушна защита.

Тръмп беше категоричен също така, че САЩ няма да осигуряват оръжие на Украйна, след това се оказа, че спират помощите, но Вашингтон ще продължи да продава оръжие, купувано за сметка на украинските власти. 

В Китай Путин повтори, че причината за войната е разширението на НАТО

В изказването си по време на заседанието на Шанхайската организация за сътрудничество руският президент Владимир Путин отново повтори, че причината за войната в Украйна е не нападението на Русия, а бягството на президента Виктор Янукович, което Кремъл определя като преврат, както и разширяването на НАТО на изток.

Почти паралелно с това изказване в руските медии се разпространи видео с Янукович, който потърси убежище в Москва през 2014 година. В него той заявява, че винаги е работил за присъединяването на Украйна към ЕС, но европейските съюзници са се държали "меко казано некоректно" и високомерно. Янукович казва, че никога не е подкрепял членството на Украйна в НАТО.

Украински журналисти и руски военни кореспонденти обаче показаха негови стари изявления, от които е ясно, че тези изказвания не отговарят на действителността. Институтът за изучаване на войната (ISW) обръща внимание, че не е ясно кога е направен записът на Янукович, но той се разпространява, за да докаже, че Путин е "абсолютно прав" в своята теза пред съюзниците си в Китай.

Военните анализатори отбелязват още, че причината за това видео изявление вероятно цели да покаже, че властите в Украйна след 2014 година не са легитимни въпреки няколкото избори, определяни от различни наблюдатели като законни и демократични, а истинският президент на Украйна е всъщност Виктор Янукович. Това е теза, която в Кремъл разпространяват отдавна, макар че руският президент Владимир Путин е преговарял многократно с наследника на Янукович Петро Порошенко и подписа Минските споразумения.