Вашингтон търси подкрепа от Конгреса за продажба на оръжия за 6,4 млрд. долара на Израел

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп търси одобрение от Конгреса за продажба на военно оборудване и оръжия на Израел на стойност 6,4 млрд. долара, включително бойни хеликоптери и транспортьори на войски, пише Ройтерс, като се позовава на запознати източници, пожелали анонимност.

Новината за сделката идва дни преди световните лидери да се съберат в Ню Йорк за годишното Общо събрание на ООН. На него Съветът за сигурност на ООН ще проведе среща на високо ниво за Ивицата Газа, добавя агенцията.

Израел разширява операцията си в град Газа, като бомбардира инфраструктура на войнствената палестинска организация „Хамас“.

Планираният пакет включва сделка на стойност 3,8 млрд. долара за 30 бойни хеликоптера AH-64 Apache, 1,9 млрд. долара за 3250 пехотни щурмови машини за израелската армия и 750 млн. долара за бронетранспортьори и захранване, според един от източниците на Ройтерс.

Пълната подкрепа на Тръмп за израелската армия контрастира с нарастващата предпазливост сред демократите относно нападението срещу Ивицата Газа. В четвъртък група американски сенатори внесоха първата резолюция на Сената, с която призовават за признаване на палестинска държава. Повече от половината демократи в Сената наскоро гласуваха против повече продажби на оръжия на Израел.

The Wall Street Journal първи писа за евентуалната сделка в петък. От Белия дом не са отговорили веднага на искане за коментар.

Как ще изглежда бъдещото управление на Ивицата Газа

Американският посланик Майк Хъкаби междувременно съобщи, че САЩ са разговаряли с арабските държави от Персийския залив относно възможността те да управляват Ивицата Газа след края на войната. САЩ могат да заемат надзорна роля.

След близо две години война от Израел все още не са очертали ясно как искат да бъде управляван анклава, въпреки че има широк международен консенсус, че „Хамас“ не може да остане на власт там.

Следвоенна администрация на Ивицата Газа се обсъжда от месеци от различни страни, вкл. и с участието на т.нар. Палестинска администрация, която управлява Западния бряг. Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху се противопоставя на участието на Палестинската администрация в управлението на територията и е категоричен, че няма да допусне създаване на палестинска държава.

Нетаняху също така смята, че Израел трябва да запази цялостния контрол върху сигурността, наред с водена от арабските страни гражданска администрация.

Други членове на неговата дясна коалиция обаче искат да анексират територията. Израелският финансов министър Бецалел Смотрич, един от крайнодесните представители в правителството, сам обяви тази седмица, че преговаря със САЩ за това как да се раздели Ивицата Газа след края на войната. Хъкаби казва, че не е запознат с подобни разговори.

Израелската икономика се подготвя за дълга война

С изострянето на напрежението икономиката и бизнесът на Израел се готвят за влошаване на ситуацията и дълга война. Очаква се до 130 хил. резервисти да бъдат мобилизирани за офанзивата в град Газа, което на практика обвързва около 3% от работната сила на страната, изчислява Bloomberg.

Инвеститорите са все по-загрижени за въздействието на продължителните боеве. Ескалиращата заплаха от санкции и застоялата икономика разрушиха устойчивостта на израелските акции и основният индекс в Тел Авив рязко се понижи. За спада допринесе и изказване на Нетаняху, че Израел ще трябва да бъде по-самостоятелен, тъй като войната изолира страната. По-късно той се отказа от коментарите си и заяви, че е имал предвид конкретно независимостта в областта на сигурността.

Износителите, сред които е и най-важният сектор на страната – технологичният, се притесняват, че Израел ще се превърне в парий, тъй като кадрите от разрушенията в Ивицата Газа предизвикват възмущение в световен мащаб. Някои европейски клиенти молят израелските отбранителни фирми да пазят разговорите за бъдещи поръчки в тайна, съобщи Bloomberg миналата седмица.

Нетаняху казва, че атаката срещу град Газа е необходима, за да принуди „Хамас“ да се разоръжи и да освободи останалите израелски заложници, отвлечени при нападението над южните райони на Израел на 7 октомври 2023 г.

За малките и средни компании, които наемат около 60% от работната сила на Израел, недостигът на работна ръка е особено тежък. За разлика от големите компании, които могат по-лесно да се справят с липсата на няколко служители, повтарящите се и понякога продължителни отпуски представляват екзистенциален риск.

Икономиката на Израел на стойност 580 млрд. долара нараства през миналата година с най-бавния си темп от над две десетилетия. Бюджетният дефицит на правителството се увеличи рязко и миналата година то взе рекордна сума назаем на местните и международните пазари на облигации, за да помогне за финансирането на армията.

„Икономиката на Израел е със 7% по-малка, отколкото би била без войната, удар, който се сравнява със световната финансова криза“, коментира Зиад Дауд от Bloomberg Economics. „Разликата може да се запази, като временните сътресения евентуално могат да се втвърдят и да оставят трайни белези“, добавя той.

До края на миналата година 5% от самонаетите резервисти в Израел, които са били призовани за повече от 30 дни, са били принудени да затворят бизнесите си, показват данни от израелската система за социално осигуряване.

Правителството покрива заплатите на резервистите, но не и пълните им разходи за заетост, които включват социалните осигуровки. Освен това има плащания за извънреден труд на тези, които заместват отсъстващите.

За израелската икономика може да възникне нов набор от предизвикателства, след като войната приключи и хиляди резервисти се върнат на пазара на труда. „Дали икономиката може да абсорбира тези маси обратно, зависи много от това как ще завърши войната и от правителствената политика“, коментира главният икономист на BDO Consulting в Израел Чен Херцог.

Войната съсипа палестинската икономика, като Световната банка заяви, че тя преживява „най-дълбокото си свиване от повече от поколение“. Повече от 65 хил. палестинци са загинали от началото на конфликта, според здравното министерство, управлявано от „Хамас“.