Разполагането на военни сили на САЩ в Карибите буди опасения за конфликт с Венецуела

Засилването на военното присъствие на САЩ в южната част на Карибите продължава. Ангажирането на най-големия самолетоносач в света, USS Gerald Ford, превърна тези маневри в най-голямото разполагане на американски сили в района на Латинска Америка след инвазията в Панама през 1989 г. Около 25% от всички американски военни кораби в световен мащаб, са концентрирани край бреговете на Венецуела, пише Oilprice.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп наскоро обяви, че се очакват удари по сухопътни цели и че въздушното пространство над Венецуела е затворено. Съществуват опасения, че кампанията на Белия дом, която оказва натиск върху непризнатия от Вашингтон президент на Венецуела Николас Мадуро да се оттегли, ще отприщи вълна от нестабилност в региона.

Белият дом твърди, че военната му кампания в южната част на Карибите е за противодействие на трафика на наркотици и транснационалната организирана престъпност, но операцията изглежда по-скоро като таен опит да се окаже натиск върху Мадуро да се оттегли. След като спечели президентските избори във Венецуела през юли 2024 г. във вот, помрачен от корупция и сплашване, Мадуро е възприеман от САЩ и много други страни като нелегитимен лидер, а не като истински победител. Всъщност много източници в страната и чужбина твърдят, че кандидатът на опозицията Едмундо Гонсалес е спечелил изборите и е легитимният новоизбран президент.

Това бяха вторите президентски избори, откраднати от Мадуро, който обяви победа на изборите през 2018 г., които също бяха помрачени от твърдения за манипулиране на гласове. В отговор Тръмп въведе строги санкции с цел да предизвика смяна на режима. Те откъснаха Венецуела от световните енергийни и капиталови пазари, което доведе до ускоряване на икономическия колапс на страната. Но вместо да принуди Мадуро да се оттегли от власт, режимът изгради по-тесни връзки с Русия, Китай и Иран. Експертизата на Иран в изграждането и ремонта на петролна инфраструктура беше ключова за възстановяването на силно разпадащата се петролна индустрия на Венецуела.

Сенчестата флотилия от петролни танкери на Техеран и Москва се оказа ключова за доставката на венецуелски суров петрол до малкото купувачи, които са готови да го закупят въпреки санкциите на Вашингтон. Същите тези танкери играят важна роля в доставката на нафта и други кондензати, необходими за осигуряване на потока от свръхтежкия суров петрол на Венецуела, за да може той да бъде транспортиран и преработен. Редовните доставки на кондензат от Иран са ключови за разширяване на производството на петрол във Венецуела. От края на 2020 г., когато Техеран започна да доставя кондензат до Каракас, до октомври 2025 г. производството на петрол скочи близо три пъти до 956 000 барела на ден.

Възстановяването на обемите на производството на петрол е ключово за възраждането на разрушената икономика на Венецуела, която се върна към растеж през 2021 г., като брутният вътрешен продукт (БВП) се увеличи с близо 1%, след като в продължение на няколко години намаляваше. Това не само показва, че санкциите на САЩ се провалят, но и че Мадуро използва икономическата криза, за да засили контрола си върху лостовете на властта. Бедността сред венецуелците възпрепятства действията на опозицията срещу режима, докато апаратът за държавна сигурност допълнително обезкуражава организираната съпротива.

Венецуела демонстрира, че икономическите санкции, когато се прилагат, не успяват да предизвикат промяна на режима. Всъщност, по-ранната политика на Тръмп за максимален натиск, съсредоточена върху търговска забрана, заплахи за финансови репресии и дипломатически натиск, не само не успя да свали Мадуро, но и затвърди позицията му. Това стана така, защото санкциите, заедно с други наказателни дипломатически мерки, са актив, който се влошава с времето. Режимите, обект на наказателни мерки, винаги намират начини да ги заобиколят.

Мадуро получи значителна подкрепа от Русия , Китай, Иран и Куба. Тези страни не само купуват венецуелски суров петрол, като Китай е най-големият купувач в световен мащаб, но и предоставят финансиране. Русия, притисната от разходите около войната в Украйна, е най-големият доставчик на оръжие за Венецуела, като Пекин и Техеран също предоставят оръжия и техническа подкрепа. Това създава възможност за страни, противопоставящи се на САЩ и на либералната демокрация, да установят здрави позиции в Латинска Америка - регион, който обикновено е доминират дипломатически от Вашингтон. По-тревожни са тесните връзки, които Мадуро изгради с определената от САЩ терористична групировка „Хизбула“.

Това е пряка геополитическа заплаха за САЩ и за тяхната национална сигурност. Съществуват значителни предположения за това дали Тръмп ще нахлуе във Венецуела. Американският президент, по време на първия си мандат в началото на 2019 г., предложи идеята за нахлуване в страната и сваляне на Мадуро, само за да бъде отхвърлена от неговите съветници по сигурността. Подобно на Тръмп, настоящият държавен секретар на САЩ Марко Рубио поддържа идеята за сваляне на режима в Каракас, като вече е изразявал подкрепа си за военно нахлуване във Венецуела. Подобен ход е изпълнен с риск в регион, притеснен от американския империализъм и военна намеса.

Въпреки това, в момента няма достатъчно сили, разположени за организиране на подобно нахлуване. Източници твърдят, че за провеждането на подобно действие са необходими поне 100 000 сухопътни войници. Дори това вероятно ще бъде недостатъчно, като се имат предвид 160-те хиляди военнослужещи от САЩ и съюзниците им по време на акцията срещу Ирак през 2003 г. Всъщност Венецуела не само е по-голяма, почти два пъти по-голяма от Ирак, но и въоръжените сили на Каракас се считат за по-големи и по-мощни от тези в страната от Близкия изток. Твърди се, че на борда на американската морска армада има само 15 000 войници, което е недостатъчно за нахлуване във Венецуела.

Освен мобилизирането на 123 000 редовни воници, тоталитарният режим в Каракас е събрал 8 млн. души в резерва. Макар че има значителни въпроси относно качеството и бойните способности на венецуелската милиция, тези елементи биха могли да представляват реална заплаха като партизанска сила, участваща в асиметрични боеве срещу конвенционалните американски войски. Съществуват опасения, че ще се разрази широко въстание срещу американските сухопътни сили, ако те окупират Венецуела след инвазия.

Трудно е да се предположи, че в този момент ще се реализира американско нахлуване във Венецуела, но кампанията на Тръмп за максимален натиск чрез разполагане на мощни военни средства може да се окаже достатъчна, за да свали режима на Мадуро. Много венецуелци, включително опозиционни фигури, виждат военните действия като единственото средство за сваляне на жестокия тоталитарен режим, който редовно затваря граждани без надлежен процес. Военна офанзива, включваща наземни удари и тайни преки действия, изглежда е единственият начин за сваляне на такъв убийствен, нелегитимен режим, който се оказа неуязвим за наказателни дипломатически мерки и вътрешни протести. Но цената може да включва допълнителна нестабилност в една вече нестабилна Латинска Америка.