Разходите за отбрана в света растат до най-големия си дял от БВП от 2009 г. насам

Световните разходи за отбрана са нараснали до 2,89 трлн. долара през 2025 г., което е 11-а поредна година на ръстове. Това показват нови данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI). Ръстът за годината от 2,9% е значително по-малък от този за 2024 г. (9,7%), като забавянето се дължи основно на спад във военните разходи на САЩ, показват данните.

Сумата за отбрана за миналата година се равнява на 2,5% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) и този дял е най-големият от 2009 г. насам.

„Като се има предвид мащабът на настоящите кризи, както и дългосрочните цели за военни разходи на много държави, този растеж вероятно ще продължи през 2026 г. и след това“, коментира Сяо Лян, изследовател в рамките на Програмата за военни разходи и производство на оръжия към SIPRI.

Основният фактор за световното увеличение на военните разходи през 2025 г. е Европа, където ръстът на разходите за отбрана е от 14% до 864 млрд. долара. Разходите на Русия и Украйна продължиха да нарастват през четвъртата година от конфликта. В същото време продължаващите усилия за превъоръжаване от европейските членове на НАТО доведоха до най-резкия годишен растеж на разходите в Централна и Западна Европа от края на Студената война.

За България делът на разходите за отбрана от БВП е 2,01%, или близо 4,5 млрд. лв. за финансовата 2025 г., според данните на SIPRI.

Разходите за отбрана като дял от БВП по държави. Графика: Стокхолмски международен институт за изследване на мира (SIPRI)

На първите три места в класацията по разходи се нареждат САЩ, Китай и Русия, похарчили общо 1,48 трлн. долара, или 51% от общата сума, според данните.

С 954 млрд. долара военните разходи на САЩ са намалели със 7,5% през 2025 г. спрямо 2024 г. Намалението се дължи основно на това, че през годината няма одобрена нова военна финансова помощ за Украйна. Въпреки това Вашингтон увеличава инвестициите както в ядрени, така и в традиционни военни способности.

Китай, от своя страна, е увеличила разходите си за отбрана със 7,4% до 336 млрд. долара, което е 31-о поредно годишно увеличение. Засега кампанията в страната срещу корупцията в армията изглежда не ограничава разходите, посочват от SIPRI.  За региона на Азия и Океания военните разходи възлизат на общо 681 млрд. долара, ръст от 8,1% на годишна основа и най-големият от поне 2009 г. насам.

Военните разходи на Русия са нараснали с 5,9% през 2025 г. до 190 млрд. долара, което се равнява на 7,5% от БВП. Украйна, седмият по големина разходващ през 2025 г., увеличи разходите си с 20% до 84,1 милиарда долара, или 40% от БВП.

„През 2025 г. военните разходи като дял от държавните разходи достигнаха най-високото ниво, регистрирано някога както в Русия, така и в Украйна“, посочва Лоренцо Скарацато, изследовател към Програмата за военни разходи и производство на оръжия на SIPRI. „Разходите им вероятно ще продължат да нарастват през 2026 г., ако войната продължи, като приходите от продажбите на петрол на Русия се увеличават, а Украйна очаква голям заем от Европейския съюз“, допълва той.

Що се отнася до 29-те европейски страни членки на НАТО, те са похарчили общо 559 млрд. долара за отбрана през 2025 г., а 22 от тях са имали военни разходи от поне 2,0% от БВП, според методологията на SIPRI. Германия е с най-големи разходи за отбрана в Европа и се нарежда четвърта в класацията със 114 млрд. долара, което е ръст от 24% на годишна база. Военното бреме на Германия надхвърли прага от 2,0% за първи път от 1990 г. насам, достигайки 2,3% от БВП през 2025 г. Военните разходи на Испания се увеличиха с 50% до 40,2 милиарда долара, което също доведе до дял от над 2,0% от БВП за първи път от 1994 г. насам.

„През 2025 г. военните разходи на европейските членки на НАТО се увеличиха по-бързо от всякога от 1953 г. насам, което отразява продължаващия стремеж към европейска самостоятелност наред с нарастващия натиск от страна на САЩ за по-голямо споделяне на тежестта в рамките на алианса“, коментира Джейд Гиберто Рикар, изследователка в Програмата за военни разходи и производство на оръжия на SIPRI. Тя предупреди също така, че съществува риск „границите между военните и другите разходи, „свързани с отбраната и сигурността“, да се размият, което ще намали прозрачността и ще усложни допълнително оценката на военните способности“.

Въпреки разрастващите се конфликти в Близкия изток разходите за отбрана в региона на нараснали едва с 0,1% през 2025 г. спрямо предходната година до 218 млрд. долара.

Израел намалява разходите си с 4,9% до 48,3 млрд. долара, което отразява намаляване на интензивността на войната в Газа след примирието с „Хамас“. Но въпреки това разходите на страната остават 97% над тези през 2022 г.

В Иран разходите намаляват през 2025 г. за втора поредна година с 5,6% до 7,4 млрд. долара.