40,5% от спестяванията на сърбите са в частни банки

Ако се вярва на статистиката, 2 млн. сърби живеят бедно, не могат да заработят минимума средства, необходими им, за да напълнят потребителската си кошница. През март за тази цел са им били необходими 18 хил. динара – 257 евро. Според официалната статистика средната заплата през същия месец е била 12 хил. динара (171 евро), съобщава Balkan Media Agency.

Една четвърт от семействата преживяват с 3 долара на ден, а друга четвърт – с 90 цента повече. Данните говорят, че приблизително половината граждани на Сърбия живеят изключително бедно. Една четвърт от хората успяват някак да преживеят, 10% живеят нормално, а само 5% са богати.

Така според световните стандарти Сърбия е една от най-бедните държави в Европа. В същото време преди няколко седмици на Белградския панаир за автомобили всички модели бяха разпродадени три дни преди началото на изложението. Ежедневно в страната се продават и купуват имоти по 2 000 евро/кв.м.

Основната причина за това лошото финансово положение на сръбските граждани са войните – от 1990 г. до бомбардировките през 1999 г. През тези десет години доходът на глава от населението е паднал повече от 10 пъти. Независимо от това социално и финансово положение на страната, чуждестранните банки все повече и агресивно навлизат на сръбския пазар.

Според данни на Народната банка на Сърбия в страната са регистрирани 47 банки. От тях 11 са с чуждестранни капитали. Най-много са кредитно-финансовите институции от Германия и Австрия.

В страната функционират Alfa Bank, HVB Banka Jugoslavija, Hypo Alpe-Adria-Bank, EFG Eurobank, LHB-Bank, ProCredit Bank, Raiffeisen Bank, Societe Generale, Stiria Bank, West LB Bank, подразделение на Националната банка на Гърция. Свое представителство в Сърбия имат Intesa-Милано, Parisbas–Париж, Popolar bank–Никозия, холандската ING Bank, Нова Люблянска банка–Словения, Нова Банялучка банка–Босна.

Интересът на чуждите банки към спестяванията на сърбите е голям, въпреки че това не се признава явно. Според неофициални данни близо 7 млн. евро от спестяванията на местното население е по домовете им - в т.нар. бурканбанк.

Интересите на чуждестранните банки са свързани още с отпускането на скъпи кредити и навлизането на чужди инвестиции посредством чуждестранни фирми, които да работят с кредитните институции.

Според официални данни от септември 2003 г. най-големи активи от чуждестранните банки в страната има Райфайзен банк. В трезорите й се намират 27,7 млрд. динара. Освен с централа в Белград, австрийската кредитна институция разполага и с 10 филиала в страната.

След нея по активи е Societe Generale - с 9,7 млрд. динара, а на трето място е HVB Banka Jugoslavija - с активи от 7,2 млрд. динара.

Към края на февруари тази година общият размер на валутните спестявания в банките (чуждестранни и сръбски) е 1,75 млрд. евро. Според данни на Народната банка на Сърбия местното население е доверило спестяванията си на 10 чуждестранни банки. В тях сърбите са депозирали 435,9 млн. евро или 40,53% от общите спестявания.

Съгласно действащите в Сърбия закони чуждестранните банки са длъжни да държат на сметка в Народната банка 50% от валутните спестявания, което означава, че тези средства остават в страната, а не се изнасят навън.

Гражданите на Сърбия предпочитат от чуждестранните банки Райфайзен банк. В нея спестяванията им достигат 229,5 млн. евро или 21,34% от всички спестявания в страната. Австрийската кредитна институция предлага 15% лихва за влоговете в динари и 4% - за тези в чужда валута.

През 2003 г. банките в Сърбия са одобрили кредити за граждани и фирми в размер на 48,8 млрд. динара. Близо 57% от средствата (около 27 млрд. динара) са отпуснали чуждестранните банки.