И докато се борят с инфлацията и изтрития картон на доверие, банките се изправят и пред третия конник - войната в Украйна, чието непредвидимо избухване внесе нова вълна от несигурност, допълнително влоши проблемите на веригите на доставка и помрачи икономическите нагласи.
Конфликтът принуди банкерите да си зададат въпроса кой е належащият проблем в момента - инфлацията или възможността от рецесия (четвъртият конник), последвана от стагфлация.
"Стагфлацията ще се появи на следващ етап, когато безработицата започне да се повишава и икономиката да се свива с по-бързи темпове от вече отчетения спад на брутния вътрешен продукт (БВП) в САЩ за първото тримесечие", смята Цачев.
Той обясни, че рисковете от войната в Украйна по отношение на инфлацията са основно в горивата и храните. "Те ще останат на дневен ред още много дълго време", прогнозира експертът.
На подобно мнение е и Райков.
"За момента централните банки основно се фокусират върху стабилен трудов пазар и спиране темпа на нарастване на цените. Световната икономика в момента вече се развива стагфлационно и е необходимо да се търсят начини за облекчаване на инфлацията", коментира Райков, като допълни, че руската инвазия ще бъде основен фактор, който през следващите 3 години при формирането на паричните политики на централните банки.
Реалното забавяне в отговора към инфлацията кара банкери да "вдигат повече лихвата, отколкото може да понесе икономиката", обясни Цачев.
"Федералният резерв вече е по този път, ЕЦБ може да го повтори, но се опасявам, че нито щатската икономика, нито европейските, имат толкова време, че лихвите да достигнат нивото от 2,5%, което видяхме в САЩ през 2018 г.", заяви инвестиционният консултант.
Миналата седмица гуверньорът на Фед за Кливланд Лорета Местър заяви, че Фед трябва да продължи с агресивните лихвени повишения, за да може през есента да прецени дали да забави, или ускори процеса по премахване на паричните стимули.
"Като се имат предвид икономическите условия, освен ако няма някаква голяма изненада, очаквам, че ще е подходящо да увеличим лихвата с още 50 б.п. на всяко от следващите две заседания", каза Местър, повтаряйки вече дадения от гуверньора Джером Пауъл сигнал за последващи големи лихвени ръстове.
Във вторник (17 май) Пауъл за пореден път затвърди позицията си за борба с инфлацията и посочи, че ще подкрепя лихвени повишения, докато цените не се върнат на нормални равнища.
"Ако това включва преминаването отвъд широкоприеманите като неутрални лихвени равнища (тоест такива, които нито стимулират икономическия растеж, нито го ограничават - б.а.), няма да се поколебаем да го направим", заяви Пауъл по време на онлайн конференция на Wall Street Journal във вторник. "Ще продължим, докато не почувстваме, че сме в позиция, в която финансовите условия са подходящи, а инфлацията намалява", заяви ръководителят на финансовата институция.
Изненадващото тук е, че ЕЦБ също направи безпрецедентна смяна на тона си и прие по-ястребова* позиция, като Лагард бе първата, която заяви, че е много възможно да има лихвено повишение по-късно тази година.
Във вторник (17 май) членът на УС на ЕЦБ и управител на Нидерландската централна банка Клаас Кнот стана първият централен банкер от еврозоната, който предположи, че може да има повишаване на основните лихви с половин пункт, ако инфлацията се влоши.
Кнот заяви пред местна телевизия, че подкрепя увеличение от четвърт пункт през юли, което вече беше подсказано от няколко други негови колеги. Той обаче добави, че по-голямо повишение не е изключено, ако е необходимо.
Това изказване веднага се отрази на пазарите и доведе до промяна в прогнозите - данните от анкета на Ройтерс сред икономисти сочат, че очакванията са през юли ЕЦБ да повиши лихвите за пръв път от над десетилетие, а през есента лихвата да излезе от негативната си територия, въпреки 30-процентния шанс от рецесия в рамките на година.
ецб
Според мнозинството от икономистите, централната банка на еврозоната ще прекрати програмата си за покупка на нетни активи APP през юли, а ходът ще бъде последван от увеличение на цената на кредитите с 25 базисни пункта. Това е рязка промяна в прогнозите, които доскоро предвещаваха, че ЕЦБ ще изчака финалното тримесечие на 2022 г., за да направи този ход.
От 46-те от общо 48 икономисти, които смятат, че през третото тримесечие лихвата може да бъде повишена, 26 прогнозират увеличение от 50 базисни пункта до края на периода. Други 18 респонденти очакват увеличение от 25 базисни пункта до края на септември.


ДАНС разбиха секта, шаманът упоявал последователите
Ралф Шумахер: Дайдет шанс на Никола Цолов във Формула 1
Папа Лъв призовава френските епископи да „се борят“ срещу сексуалното насилие от Църквата
Йотова: Българската позиция е час по-скоро преговори за мир в Украйна
ЦИК: Машинният отчет позволява резултатите да бъдат обработени по-бързо и точно
Ще съхрани ли ЕС либералния си икономически проект?
Безплодната среща между Тръмп и Си Дзинпин тревожно напомня за 30-те години
Водещи централни банки водят двойствена монетарна политика
Иран няма да смекчи исканията си, след като САЩ отхвърлиха предложението му
Космосът трябва да бъде последната граница, а не поредното сметище
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
Сбогом на легналите полицаи - идва ново оръжие срещу високата скорост
Мъж от Исперих си купи маратонки от TikTok, получи... носни кърпички
Поредна убедителна победа, но какво ще направи с нея параноичният Путин?
Кремъл предупреди: Използването на Starlink за удари по Русия е безразсъдно
Предлагали на Папи Ханс да прави музика за предизборни кампании
Николай Попов: Не зная дали всички осъзнават каква трагедия е това!