FT: Кризата около Газпром може да разклати режима на Путин

Държавната газова компания на Русия Газпром е в криза и вероятно ще стане жертва на добива на шистов газ в САЩ и други региони по света. Шистовата революция вероятно ще има сериозни последствия за руския държавен капитализъм и режима на президента на Федерацията Владимир Путин, пише Financial Times.

Кризата започна внезапно. Шистовият газ, не само че превърна САЩ в енергийно независима страна, но и я изведе пред Русия като най-голям производител на природен газ в света. Друг ключов момент е, че добиваният в САЩ газ е изключително евтин. 

Цените на природния газ в САЩ са едва 25% от обвързаните с петрола цени, които Газпром налага в Източна Европа. Подобни огромни ценови разлики не могат да се задържат за дълго. В Германия Газпром беше принуден да се съгласи на огромни ценови отстъпки. Въпреки това руската компания иска да запази договорените високи цени в някои страни от Източна Европа, въпреки че природният газ и петролът вече не са в пазарна корелация.

В миналото редица производители вложиха средства, за да изнасят втечнен природен газ (LNG) за САЩ. Сега тези огромни количества LNG се пренасочват към Западна Европа, където цените са вече наполовина от тези, които предлага Газпром.

Газпром понесе втори сериозен удар на 4 септември, когато Европейската комисия (ЕК) формално стартира разследване срещу компанията по обвинения за упражняване на монополен натиск в 8 източноевропейски страни. Европейската комисия (ЕК) разследва Газпром за това, че „компанията фрагментира газовите пазари като спъва свободното пренасочване на газ между европейските страни, възпрепятства диверсификацията на газовите доставки и налага необосновани цени, като ги обвързва с цените на петрола“.

В светлината на това, че Европейската комисия спечели доста по-неубедителни дела за монопол срещу Microsoft и Intel, победата срещу Газпром изглежда близка и сигурна. В резултат на това Газпром ще трябва да се откаже от ценовата си политика и вероятно да понижи цените си за Европа наполовина. На практика това ще срине приходите на компанията и ще заличи печалбата й.

Интересно е, че през 2011 г. Газпром формално се водеше за най-печелившата компания на планетата с декларирана нетна печалба от 46 млрд. долара. Тези печалби обаче едва ли са реални. Анализатори изтъкват, че не по-малко от 40 млрд. долара от печалбата на компанията са изчезнали поради неефективност и корупция.

След като акционерите на компанията осъзнаха, че единственият материален актив, с който разполагат са дивидентите, пазарната капитализация на Газпром се срина с две трети от 365 млрд. долара през май 2008 г. до 120 млрд. долара днес.

От години анализаторите повтарят, че Русия ще се реформира единствено, когато енергийните цени се понижат, тъй като Газпром е основният източник на приходи за Кремъл. Тези приходи обаче са на път сериозно да намалеят. Кремъл няма да има друг избор освен да се откаже от някои мега проекти. Москва вече се оттегли от проекта за разработване на находището Стокман в Арктика.