Данъчният план за Кипър „не вещае нищо добро за банковия съюз в Европа“

Идеята от депозитите в Кипър да бъдат събрани 5,8 млрд. евро под формата нов данък сериозно подкопа амбициите за реформа на европейската банкова система, както и усилията на финансовите институции по света да финансират операциите си главно чрез акумулирани депозити, пише Financial Times.

„Това е абсолютно смахнато решение“, коментира директор на европейска банка. „Това е най-голямата грешка, която до сега е получавала благословията на Европейската централна банка (ЕЦБ)“.

Инвеститорите по света останаха шокирани от условията по спасителния план за Кипър, тъй като те преобръщат принципите на кредитната йерархия, създавайки прецедент, който може да бъде копиран в други страни от еврозоната.

Ето защо не е учудващо, че акциите на някои големи испански и италиански банки се сринаха с около 5%, докато спредовете по облигациите на страните от периферията на еврозоната отново се разшириха.

Европейски банкер коментира, че данъчният план за Кипър „не вещае нищо добро за европейския банков съюз“ - мащабният, но недовършен проект за спасяване на еврозоната чрез единна система за надзор, затваряне на несъстоятелни банки и застраховка на депозитите.

Непосредствено ще бъде накърнено доверието в режима за застраховка на депозитите в ЕС – гарантирана от правителствата схема, при която на национално ниво се защитават всички спестявания под 100 хил. евро. Мярката беше въведена през 2008 г., за да се гарантира стабилността на финансовата система след фалита на Lehman Brothers.

Кипър демонстрира, че не само големите, но и малките депозити не са имунизирани срещу данъчни инициативи, в случай че банките се наложи да бъдат спасявани.

По тази причина европейският финансов комисар Мишел Барние иска депозитите под 100 хил. евро да не бъдат облагани с подобни данъци. Във всеки случай надеждите за паневропейски механизъм за гарантиране на депозитите сега изглеждат попарени.