Отказва ли се Европа от реформите и мерките за строги икономии?

Най-големите икономики в Европа няма да могат да заобиколят изискванията за горната граница на дълга, защото явно е „прекалено трудно“ или такава мярка просто е „непопулярна“. Ако направят това, те ще постъпят много лицемерно, защото именно те бяха тези, които настояваха по-малките и уязвими страни-членки на ЕС да предприемат иначе осакатяващите мерки за икономии. Според списание Fortune това ще бъде прекалено опасно,  защото отново се поражда риск от възобновяване на дълговата криза.

Докато се следват политиките за стягане на коланите, все още е възможно и постигането на икономически растеж. Това би било възможно само ако се извършат смислени структурни реформи – факт, който големите европейски икономики не успяват да осъзнаят.

Ако продължат да бездействат, последиците ще бъдат раздути дефицити и отрицателен растеж. Тенденция, която със сигурност ще продължи, ако Брюксел позволи на страните да действат по тяхно усмотрение. Всъщност до известна степен това се случи тази седмица. Неизпълнените обещания и нереалистичните фискални цели вече не могат да свият дълга. По-добре да се извършат реформи сега, когато пазарите са спокойни, отколкото при нестабилен пазар.

Изминаха три години откакто европейската дългова криза парализира континента. Действителен напредък бе постигнат при разрешаването на проблемите с фискалните дисбаланси на страните в периферията на Европа – Гърция, Португалия, Испания и Ирландия, както и на тези в Централна Европа – Франция, Италия, Холандия и Белгия.

Всички те се провалиха по пътя на тежките реформи, необходими, за да се справят с безпорядъка във фискалната им дисциплина. Страните в периферията трябваше да постигнат много високи цели по пътя на реформите на трудовия пазар, пенсионната система и данъците. За страните от центъра на Европа чак сега дойде времето за стягане на коланите и нагаждане на фискалната политика според желаните икономически резултати.

От самото зараждане на еврото досега от страните-членки се изисква да изпълняват множество фискални мерки, за да защитят стабилността и силата на единната европейска валута. Най-важната от тях бе т.нар. Пакт за финансова стабилност и растеж. Според него дадена страна-члена не може да има бюджетен дефицит по-голям от 3% от БВП за съответната година. Ако държавата наруши това правило, следват наказания - от глоби дори до изключване от валутния съюз.

През това десетилетие на дългова криза обаче Брюксел не успя да принуди страните сериозно да спазват това ключово правило. В резултат на това почти всички страни от ЕС, включително и разумната Германия, постепенно генерираха дефицити, надхвърлящи трите процента. Това в крайна сметка предизвика огромни дисбаланси в еврозоната и тя потъна в дългове. 

Прагът от 3% е по-скоро е произволно начертана линия в пясъка. Някои го възприемат като цел, която трябва да постигнат, а не като предел, който трябва да спазват. Но като се имат предвид проблемите от последните няколко години, тази линия вече е показател за пазарите и инвеститорите дали една държава е кредитоспособността.

Не е изненада, че държавите, които пристъпват прага от 3% са същите, които срещнаха негодуванието за поддържане стабилността на пазара на държавни ценни книжа. Гърция, например, никога не е имала дефицит под 3%. Бюджетните й дефицити от десетилетие насам, или от момента, в който тя се присъединява към еврозоната, варират от 4,5% през 2001 г., за да достигнат 16% през 2009 г. - годината, в която започнаха и нейните проблеми.

Ирландия би трябвало да вземе наградата за най-високо нива на бюджетен дефицит – 31% от БВП, което е видимо 10 пъти повече от предела от 3%. С цел да избегне капана на икономическата криза тогава страната реши да се заеме с лошите дългове на банките.