Кредиторите се надяват на широка коалиция в Гърция

Ако международните кредитори на Гърция имаха думата на парламентарните избори в неделя, те биха искали гласоподавателите да наложат широка коалиция между  основните политически партии, която да изпълни тежката програма за спасяване на страната.

Шансовете за такъв изход са малки, а и двамата лидери на основните партии го изключиха при телевизионен дебат тази седмица. Европейските представители забъркаха такава  каша, опитвайки се да повлияят на предишните гръцки избори, че сега до голяма степен са се отказали от нови опити, пише в свой коментар за Ройтерс, цитиран от БТА, Пол Тейлър.

Има известно притеснение, че в Гърция може да се оформи парламент без мнозинство и слабо правителство, но опитите за влияние отвън досега са се оказали контрапродуктивни, посочи представител на ЕС, участващ в преговорите по спасителната програма. 

Европейските представители се утешават с вярата, че който и да победи няма да има друг вариант освен да направи данъчната, пенсионната, трудовата и административната реформа, изисквани от кредиторите, тъй като Гърция е получила последно предупреждение и отчаяно се надява на европейската помощ, за да преструктурира банките си и да остане в еврозоната.

Това също може да е илюзия. Всяко ново правителство е длъжно да потърси възможност за маневри, за да изпълни предизборните си обещания към поддръжниците си - пенсионери, фермери и синдикати. Положението на Гърция като най-голям транзитен маршрут към ЕС за бежанците от Сирия, Ирак и Афганистан може да й даде допълнителни средства за влияние върху Брюксел и Берлин.

По ирония на съдбата най-добрият съюзник на Атина през идните месеци може да се окаже изключително непопулярният Международен валутен фонд (МВФ), който постави като условие за участието си в подкрепата за Гърция европейските официални кредитори да преструктурират гръцкия дълг. Германия, която общо е отпуснала най-много средства на Гърция, отчаяно се стреми да привлече МВФ.

Внимателният Юнкер

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, широко осъждан, че е направил груба грешка миналия декември, когато предупреди Гърция да не допуснала "екстремистки сили" да поемат кормилото чрез "грешен вот", този път е по-внимателен.

Той посочи пред Европейски парламент миналата седмица, че след изборите на 20 септември гръцките лидери ще трябва да удържат на думата си и да изпълнят споразумението - който и да поеме властта.

"Гърция се нуждае от широка подкрепа и навременно изпълнение на реформите, за да си върне доверието на народа и да възстанови доверието в гръцката икономика," посочи Юнкер в речта си "За състоянието на съюза".

Критиците отбелязват, че след избухването на дълговата криза през 2010 година, вече над пет години, Брюксел често невярно е разчитал гръцката политика, проявявайки склонност към самозаблуждение.

Когато левият премиер Алексис Ципрас свика референдум през юли за отхвърляне на условията от спасителната програма, които се предлагаха тогава, лидерите от ЕС оказаха натиск върху гърците да гласуват с "Да" за споразумението в противен случай са изправени пред икономическа забрава и евентуално излизане от еврозоната. Предупрежденията им дадоха обратен резултати и доведоха до мощен отрицателен вот.

Тогава Ципрас направи обратен завой и прие още по-строги условия, след като Гърция трябваше да затвори банките си, да въведе капиталов контрол и да намали разрешените дневни суми за теглена, за да спре масовото теглене на депозити от банките.

И така, когато тогавашният премиер насрочи тези избори, дни след като подписа меморандум за третия спасителен пакет на стойност 85 милиарда евро на 19 август, шефът на администрацията на Юнкер пусна съобщение в Туитър, че предсрочните избори могат да увеличат подкрепата за спасителната програма.

В очите на Брюксел Ципрас се преобрази - от безразсъден радикал стана прагматичен лидер, който накара марксистките хардлайнери да отстъпят, отстрани консервативния си опонент бившия премиер Андонис Самарас и сега ще победи и ще изпълни спасителния план.

Според проучванията на общественото мнение обаче гърците не виждат нещата точно по този начин. Отслабнала заради напускането на левичари и млади активисти, които го изведоха до победата през януари, партията на Ципрас - Сириза - е с почти равни шансове с дясноцентристката Нова демокрация.

Ципрас и новият опозиционен лидер Евангелос Меймаракис в тричасов дебат в понеделник изключиха възможността да работят заедно и има сериозни основания да им се вярва.

Гръцките анализатори посочват, че Сириза ще изгуби последното останало доверието като  партия, насочена срещу конвенционалното, ако си сътрудничи с партия, която е управлявала най-често след военната диктатура, приключила през 1974 година.

Нова демокрация може да подкрепи някои от законите за прилагането на реформите, определени от спасителната програма, но няма интерес да играе второстепенна роля в правителство, което е облечено да се сблъска с недоволството на хората, тъй като мерките за икономии се задълбочават.

В интервю за Ройтерс във вторник вицепрезидентът на Европейската централна банка Витор Констанцио подкрепи възможността за ранна нормализация на гръцката финансова позиция, ако новото правителство се придържа към спасителния план.

"Оформят се условия за постепенно премахване на капиталовия контрол," посочи Констанцио. "Ще бъдат елиминирани, както бяха в Кипър", допълни той.

Той отбеляза, че гръцкият дълг не бива да се разглежда като прости съотношения спрямо брутния вътрешен продукт - намеквайки за удължаване на падежа на заемите и гратисните периоди - отбелязвайки, че очаква мненията на ЕС и МВФ да съвпаднат, когато се обсъжда устойчивостта на дълга при първия обзор на новата програма, който трябва да се случи през октомври или ноември.

"Страните членки не одобриха "подстрижка на дълга" и определено се надявам, че няма да бъде необходима, като се имат предвид числата," допълни Констанцио. "Колкото повече човек се задълбае в числата, толкова по-ясно се очертава такова заключение," отбеляза той.

Новините за Гърция може да следите тук