Дългата сянка на търговската война

Цялото това напрежение, натрупано през изминалите вече месеци, си пролича особено ярко по време на срещата на Г-7 в Канада в началото на юни, която приключи с раздор между седемте най-големи икономики. В знак на не особено изненадващо отцепление от своите колеги американският президент Доналд Тръмп дори отказа да подкрепи финалното комюнике от двудневната среща.

В опит да тушира напрежението и подновените заплахи за мита върху автомобилния сектор от страна на Вашингтон и в Брюксел направиха нов опит да стиснат ръце с посещението на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в Белия дом. Така двамата лидери се договориха САЩ за момента да се откаже от митата за сметка на обещанието ЕС да купува повече американска соя и втечнен природен газ.

Междувременно спорът между САЩ и Китай навлезе в нов етап през септември с решението на Вашингтон да въведе нови мита от 10% върху китайски вносни токи за 200 млрд. долара, на които Пекин отговори подобаващо с налози от 5-10% върху американски внос за 60 млрд. долара.

На този динамичен фон започнаха все по-често да се появяват и икономически данни, които говорят за помрачаване на растежа и прогнозите, най-вече в Азия и Европа. И двата региона имат и други проблеми пред себе си, освен търговските войни, които заедно с естественото движение на икономическия цикъл сигнализират, че през идната година ще е необходима малко повече икономическа и политическа предпазливост.

За успокояване на напрежението обаче успя да помогне срещата между Доналд Тръмп и китайският му колега Си Дзинпин по време на срещата на Г-20 в началото на декември в Аржентина. На нея двамата лидери се споразумяха за 90-дневно прекратяване на огъня в търговския си конфликт, който успя да разтърси финансовите пазари и заплаши растежа на световната икономика.

В рамките му Тръмп се съгласи да не изпълнява обещанието си за ново ескалиране на конфликта с увеличение на митата върху вносни китайски стоки за 200 млрд. долара от 10% на 25% след 1 януари. От своя страна Китай ще закупи значително количество земеделски и промишлени продукти, енергоносители и други стоки от САЩ, за да се съкрати огромният търговски дисбаланс между двете страни.

Договореното отлагане ще е в сила от началото на новата година до началото на март, като през това време трябва да бъде проведен и нов кръг търговски преговори с надежда да се намери споразумение.

Така новият кръг на търговската война в най-лошият случай ще започне с отложен старт чак през март, ако двете страни не успеят да се споразумеят. През изминалата година Китай неведнъж дава сигнал за готовност да внесе промени в икономическите си практики, но въпросът в края на 2018 г. е същият като в началото на годината – докъде Пекин е готов да стигне и не се ли разминават очакванията спрямо исканията на САЩ.

Във всеки случай вредите от търговското напрежение вече са факт и макар все още да не са необратими, те значително подпомогнаха други икономически процеси, които ще продължат да доминират политико-икономическия свят и през идната година.