Слуховете за смъртта на либерализма са силно преувеличени

За да измерим успеха на либерализма, може да комбинираме мярката за „гласност и отговорност” на Световната банка и индексът за икономическа свобода на фондацията „Херитидж“. Икономическите и политическите свободи вървят ръка за ръка, отчасти защото и двете зависят от върховенството на закона. Либерализмът, измерен по този начин, се свързва с просперитета – либералните общества обикновено са богати, а богатите общества обикновено са либерални.

При Путин Русия обърна гръб на либерализма. До голяма степен в резултат на това руската икономика е в лошо състояние. Въпреки че брутният вътрешен продукт на човек в страната е по-малко от половината от този в САЩ, средният му ръст между 2009 и 2018 г. бе само 1,8% годишно. Настигането на развитите държави се забави до пълзене.

Позьорството на Путин на международната сцена е начин за отвличане на вниманието на руснаците от корумпирания му режим и неуспехът му да им осигури по-добър живот. Дори при много по-успешната китайска икономика може да се спекулира дали прибягването от Си Дзинпин до по-голям държавен контрол и политически репресии няма да подкопае икономическия динамизъм.

Путин обаче е прав за едно. Либералните демокрации се изправиха пред трудности, особено по отношение на способността си да поемат имигранти и да управляват неравенството. Либералните общества се нуждаят от споделени ценности и идентичност. Това е абсолютно съвместимо с имиграцията и трайните културни различия. И двете обаче трябва да бъдат управлявани – иначе общественото недоволство ще докара на власт лидери, които презират нормите на либералната демокрация. Тогава крехкият баланс може да рухне.

Много от това, което американският президент Доналд Тръмп казва и прави, показва неговото презрение към тези норми, особено относно свободната преса и независимата съдебна система. Рискът в такъв случай е либералната демокрация да се превърне в „нелиберална демокрация”, която всъщност е нито либерална, нито демократична.

В своя доклад „Свободата в света през 2019 г.” независимата американска организация Freedom House констатира влошаване на глобалната демокрация за 13-та поредна година. Това влошаване, посочва организацията, се случва и в западните демокрации, като САЩ – традиционно най-влиятелният поддръжник на демократичните ценности – водят в това отношение. Това е притеснително.

Либерализмът може би е несравнимо най-успешният подход, но в много либерални демокрации хората, особено елитите, забравиха баланса, който трябва да се поддържа между отделната личност и обществото, между глобалното и местното, между свободата и отговорността.

Либерализмът не е утопия, той представлява вечен прогрес. Той е начин за съвместно съществуване, което е основано на върховенството на човешката воля. Това обаче е само началната точка. За да сработи този подход се изисква постоянна адаптация. Путин си няма идея какво означава това – той не може да си представи социален ред, който не почива на сила и измама. Ние сме по-добре запознати, но също така трябва да се справяме по-добре – много по-добре.