На ЕЦБ й остана един инструмент – двустепенната лихва

Разпространено е схващането, че Европейската централна банка (ЕЦБ) - подобно на други големи централни банки - е достигнала пределите на паричната политика и че най-доброто, на което можем да се надяваме при управлението на Кристин Лагард, е политическа проницателност в придумването на неохотните политици да предприемат фискални стимули. Това не е вярно, пише за Financial Times Ерик Лонерган, макро хедж фонд мениджър за M&G Investments в Лондон.

Докато Лагард се подготвя да започне стратегически преглед на политиките и целите на ЕЦБ, на нея й е останал един инструмент: двустепенната лихва.

На практика това означава централната банка да преследва различни лихвени проценти по заемите и депозитите. Такива заеми могат също да бъдат ограничени до определени сектори - например за възобновяемата енергия. Тази политика би била по-ефективна от количественото облекчаване, бъдещите насоки или отрицателните лихви. Тя би предоставила мощен паричен стимул и би могла да включи турбото на Зелената сделка в Европа, смята той.

Ефектите от двустепенната лихва са най-лесни за разбиране, когато се съпоставят със стандартната политика. Обикновено, когато централна банка намали основната си лихва, очакваме това да усили харченето в икономиката чрез три основни ефекта. Лихвите намаляват за домакинствата чрез ипотеките; цените на активите се повишават, което кара хората да се чувстват по-богати, и цената на заемите за компаниите спада, което би трябвало да стимулира инвестиционните разходи.

Когато лихвите са много ниски или отрицателни, възникват сериозни проблеми. Лихвеният доход, който спестителите получават, се срива, повлиявайки върху потреблението, и рентабилността на банките се уврежда, което води до много непредвидени последствия.

Какво би станало, ако централната банка повиши лихвения процент по депозитите и намали този по заемите? И спестителите, и кредитополучателите ще спечелят. Историята ни учи, че такъв подход неизменно ще повиши търсенето, посочва експертът.

Най-силните аргументи в не толкова далечното минало дава китайската банкова система, където през 80-те и началото на 90-те години на 20 век лихвените проценти по депозитите и заемите бяха определяни независимо. Когато се наложеше стимул, лихвените проценти по заемите можеха да бъдат намалявани с повече от лихвите по депозитите. В икономика с декретни пари номиналните разходи винаги могат да бъдат стимулирани.

Може ли такава политика да работи с частна банкова система и независима централна банка? Много коментатори изглежда не са наясно, че с последното си действие като президент на ЕЦБ Марио Драги показа точно как се прави това.