Големият и опасен дългов експеримент

Метод 1: Икономии и увеличаване на приходите

От гледна точка на регулацията и политиците най-елегантният начин за намаляване на дълга е чрез бюджетни излишъци. Германия обаче, както и всички други големи страни, в момента е далеч от балансиран бюджет. В крайна сметка кризата води до прекомерно намалени приходи, както и до изключително високи допълнителни разходи.

За да върнат бюджета обратно в равновесие и да намалят дълга, политиците могат или да увеличат приходите, или да намалят разходите. Тогава държавата ще трябва да окаже известен натиск върху избирателите, като например намаляване на социалните помощи или субсидиите.

„Строгите икономии биха били катастрофални лекарства, особено ако се прилагат твърде рано“, предупреждава икономистът Зюдекум. Курсът за строги икономии ще доведе до увеличаване на дълга, ако икономиката отново се срине.

Президентът на Ifo Фюст, от друга страна, се застъпва за преминаване към курс за консолидация след кризата. „По-добре би било да се определи правило за разходите, отколкото да се съсредоточим върху съотношенията на дефицита, както преди. Разходите трябва да растат по-бавно от брутния вътрешен продукт - освен ако по-високите разходи не се финансират чрез увеличаване на данъците“.

Точно това вече се предлага от германското финансово министерство. Лидерът на SPD Саския Ескен говори за данък за богатствата, „за да накара силните рамене да носят повече". Ескен беше остро критикувана за това, но идеята ѝ има исторически пример за подражание: балансирането на натоварването от 50-те години, с което беше финансирано възстановяването след Втората световна война. Става дума за 50-процентов данък върху всички активи, платими в рамките на период от 30 години.

Изследователят на DIW Щефан Бах предлага също така „corona soli“ (данък солидарност) за по-високите доходи: Тези, за които предишният данък солидарност няма да бъде отменен през 2021 г., трябва да платят допълнително 7,5 процента „надбавка“ върху данъка върху дохода. SPD също има подобно схващане. „Трябва да можете да очаквате по-голям принос от наистина високите доходи“, казва Валтер-Борянс.

След кризата обаче ще бъде важно да се предоставят на компаниите предвидими рамкови условия. Данък върху богатство би разстроил сериозно семейните предприемачи. А „corona soli“ би ударила малки фирмки, много от които също се препънаха в резултат на кризата.

Друг вариант за намаляване на дълга би било увеличаването на ДДС. Но от това ще пострадат и групи с по-ниски доходи, защото ще харчат почти целия си доход за потребление. Следователно увеличението би било изключително противоречиво от политическа гледна точка.

Метод 2: Да растеш от дълговете

Политически по-малко болезнено би било да израснеш от дълговете. В действителност в миналото държавите отбелязват значително намаляване на дълговете чрез растеж, например преди Първата световна война, след 1980 г., или дори в Германия след финансовата криза през 2008 г.

Но има значителна разлика от по-рано: Много икономисти смятат, че този път е достатъчен само растеж, не са необходими други средства. Методът се основава на мисленето на Оливие Бланшар. Докато растежът е по-висок от лихвения процент, нивото на дълга спада само по себе си.

Трябва да мислите за това като за вдигане на тежести. Тежестта, която държавата трябва да поеме, остава същата. Но ако натрупа все повече мускули, може да вдигне тежестта по-лесно.

Германия дори може да управлява бюджетен дефицит от два процента, без да увеличи нивото на дълга. Затова икономистът Михаел Хютер призовава фазата на ниските лихви да бъде използвана за създаване на огромна инвестиционна програма, финансирана с дълг. Въпреки огромните разходи покрай коронакризата, държавата може да си позволи това, тъй като лихвите ще останат ниски до 2050 г.

Не е ясно обаче дали критичните променливи на растеж и лихви в тази изместваща се игра, в която старите дългове ще бъдат заменени с нови, всъщност ще се развият според очакванията. А за страни като Италия, които имат хомеопатичен темп на растеж от поне 15 години, възможността да се развиват изглежда илюзия. Икономистът Шуларик също е „по-скептичен“ към Италия. Нивото на дълга е толкова високо, а растежът е толкова нисък, че „бързо могат да възникнат опасения дали страната може да понесе дълговете си“.

И още нещо, което важи за почти всички страни: Ако коронакриза продължи, това може да доведе до структурни щети за развитите икономики, което трайно ще намали растежа им. Коронакризата би могла също така да засили тенденцията към деглобализация, което също така ще коства от динамиката на растежа. А от средата на десетилетието демографията ще попречи на растежа на индустриализираните страни, тъй като по-старите общества са по-малко иновативни.

От друга страна, ако глобалната икономика расте силно, отново се поставя въпросът какво ще се случи с лихвите и инфлацията. Умереното увеличение на първо място ще донесе облекчение, защото ще върне паричната политика в познати води.

Но какво ще стане, ако инфлацията скочи на над три процента и повече? Тогава обслужването на дълга постепенно ще започне да става по-скъпо - силно задлъжнелите страни като Япония или Италия могат след това да се сринат под тежестта на дълга.

Такъв сценарий днес изглежда малко вероятен, но не може да се изключи: понастоящем ниските цени се дължат и на свръх ниската цена на петрола. Междинните доставки и продуктите в резултат на спирането на икономиките могат да доведат до повишаване на цените, както и деглобализацията.

В допълнение, централните банки напомпаха прекомерно много пари в икономическия цикъл. Тогава политиците биха се изправили пред трудно решение: централната банка би ли го позволила и ще повиши лихвените проценти, от които би страдала? Или ще се процедира както в миналото и ще се премине към запазването на изкуствено ниските лихвени проценти в своя полза?